Лора Роуланд - Цуамоно

— Здравей, Рейко сан — изрече неясно госпожа Янагисава, съпруга на дворцовия управител.

До нея се появи красиво момиченце с щастлива усмивка и отсъстващ поглед в очите. Това бе слабоумната деветгодишна дъщеря на госпожа Янагисава. Какъв лош късмет да ги срещне точно сега, и то точно тях! При все това Рейко бе убедена, че тази среща не бе просто съвпадение, както и че госпожа Янагисава бе способна да причини неимоверни злини. Пренебрегвана от своя съпруг, когото обичаше страстно, и майка на дете, което никога нямаше да порасне, тази жена изпитваше такава неистова ревност към Рейко заради красотата й, заради любящия съпруг и нормалното й дете, че привързаността й към нея бе проникната от омраза. Привързаността караше срамежливата, саможива госпожа Янагисава да се вкопчи в Рейко като нейна единствена приятелка. В същото време омразата я тласкаше към прояви на безумно насилие над Рейко.

— Каква изненада, че се срещаме толкова неочаквано! — възкликна госпожа Янагисава с тихия си дрезгав глас, докато двете шествия продължиха бавно напред в успоредни колони.

— Наистина — отвърна Рейко.

Тя отлично знаеше, че госпожа Янагисава я шпионира, като подкупваше слугите й да й докладват за всяка стъпка на своята господарка. Рейко се бе видяла принудена да наеме собствени шпиони сред прислугата, за да залови информаторите, които бе уволнила незабавно. Но парите на госпожа Янагисава й бяха купили други шпиони сред новите слуги. Рейко предположи, че именно те бяха уведомили госпожа Янагисава за намерението й да излезе и съпругата на дворцовия управител бе побързала да я последва.

— Толкова време мина — отбеляза госпожа Янагисава. — Безкрайно се радвам да те видя отново.

Настоятелният й поглед оглеждаше Рейко с искряща ненаситност, сякаш настървен и за най-малката подробност. Подклажданата от ревността омраза трептеше във въздуха около тях като нажежени вълни от вулкан. „Колко ли се радваш на възможността да се лепнеш за мен, за да можеш да ме нападнеш отново!“, помисли си Рейко. Тежките пристъпи не бяха единствената причина за неохотата й да напуска дома си. Тези пет месеца в сигурното убежище на дома й я бяха предпазили от набезите на госпожа Янагисава.

— Аз също — излъга Рейко. — И теб, Кикуко.

Тя не смееше да обиди съпругата на дворцовия управител, тъй като той би наказал всяко прегрешение към който и да е член от семейството, дори и към онзи, който изобщо не го интересуваше. Момиченцето се изкиска. Рейко потисна отвращението, което изпитваше към него. Кикуко бе сладка и невинна и Рейко я съжаляваше, но в ръцете на своята майка детето представляваше послушно оръдие за унищожение.

— Отбивах се да те видя много пъти, но слугите ми казваха, че си неразположена — проблесналото за миг лукавство в очите на госпожа Янагисава подсказваше, че шпионите й бяха докладвали друго. — Вече по-добре ли се чувстваш?

— Да, благодаря — отвърна Рейко.

Щеше да се чувства още по-добре, ако госпожа Янагисава я оставеше на мира. Усети, че я обзема гняв към машинациите на тази жена. Госпожа Янагисава сведе глава и хвърли към Рейко кос поглед.

— Не би трябвало да си мисля, че ме избягваш? — в привидно свенливия въпрос прозвучаха скрити нотки на обвинение.

— Разбира се, че не. Често си мислех за вас и ми се искаше да разбера какво правите. Сега, като ви виждам лично, вече съм спокойна.

Наистина госпожа Янагисава бе обсебила мислите й като зъл дух и тя постоянно се питаше какви ли нови безумни пориви бликаха в болното съзнание на тази жена. Лице в лице с госпожа Янагисава, Рейко можеше да я наблюдава. Обърнеше ли й гръб, бедствието не закъсняваше. Госпожа Янагисава кимна успокоена, но тутакси изражението й отново стана тревожно.

— Не ми се сърдиш за… — тя млъкна за момент и после довърши шепнешком: — … за онова… произшествие?

— Не знам за кое произшествие говорите — каза Рейко искрено.

Дали госпожа Янагисава имаше предвид случилото се с Кикуко и Масахиро предната зима? Или станалото помежду им на острова на краля дракон? Госпожа Янагисава изпусна въздишка на облекчение.

— Притеснявах се, че не си ми простила. Сега съм тъй радостна да науча, че си забравила за случилото се.

Рейко никога не би могла да забрави първия инцидент, когато замисленият от госпожа Янагисава коварен план за малко не бе довел до смъртта на Масахиро, нито втория, в който тази жена се бе опитала да я убие. След като тези две нападения се бяха случили въпреки приятелството й със съпругата на дворцовия управител, тя се ужасяваше дори да си помисли с каква ли дяволска разруха щеше да я засипе госпожа Янагисава, ако двете станеха врагове. По тази причина бе простила непростимото и понасяше опасното до смърт приятелство на госпожа Янагисава.