Лора Роуланд - Цуамоно

— Но приживе предпочитанията на Макино към жените бяха добре известни — възрази Сано. — Освен това той никога не би се унизил по този начин пред някого.

— Известни са куп случаи, в които мъже прикриват щения, които биха накърнили репутацията им — отбеляза доктор Ито. — Но има и друго обяснение.

— Макино е бил принуден да се подчини?

— Да… от нападател, който го е надвил и насилил.

Сано поклати глава и въздъхна.

— С всяка нова улика този случай става все по-странен. Ръкавът навежда на мисълта, че Макино е бил убит в спалнята му от жена. Но безпорядъкът и кръвта в кабинета му подсказват, че там е имало схватка, в която главният старейшина е бил пребит до смърт. Счупеното резе на капаците на прозореца представлява улика, че в къщата е проникнал непознат, който по всяка вероятност е неговият убиец. Каквото и да се е случило обаче, по някое време Макино е бил обладан от любовник или нападател. Мотивът би могъл да бъде сексуален или политически.

Сано свиваше пръсти, докато изброяваше възможностите, след което обърна нагоре празна длан.

— Но уликите могат да бъдат подвеждащи или фалшиви. Може би най-важните следи са били унищожени от човека, който се е опитал да представи смъртта на Макино като естествена въпреки наличието на толкова доказателства за обратното. Не е изключено никоя от тези версии да не отговаря на истината.

— Или пък всяка от тях да съдържа само част от истината — каза доктор Ито.

Сано кимна, докато мислено продължаваше да пренарежда наличните улики във все по-озадачаващи комбинации.

— Бихте ли погледнали за някакви други следи по тялото на Макино, които биха могли да разрешат противоречията?

Следващият един час доктор Ито прекара във внимателен оглед на трупа с помощта на лупа, но въпреки това не откри нищо друго.

— Съжалявам, че не мога да помогна повече — каза той. — Сега какво ще правиш?

— Ще продължа с разследването — отвърна Сано, обзет от тревожното чувство, че бе поел на опасно пътуване в неизвестна посока, от което нямаше да има връщане.

Той обичаше предизвикателствата, а желанието му да установи истината се бе разгоряло още след първия намек за предателство срещу Макино. Като следваща стъпка в своето пътуване той бе длъжен да докладва за разследването си на управляващите, излизайки на една арена, изпълнена с опасности.

В имението на сосакан сама Рейко и приятелката й Мидори — съпруга на главния васал на Сано — седяха с децата си край котацу в детската стая. В квадратната дървена рамка на котацу горяха въглища. Плоският му горен край образуваше повърхност, върху която бе разстлан нагрят от жаравата юрган. Той покриваше краката на всички и ги държеше топли. Фенери разпръсваха сумрака на деня. Прислужници сервираха на масата купички със супа, ориз, печена риба и мариновани зеленчуци. Докато Масахиро — синът на Рейко — лакомо поглъщаше храната си, петмесечната Таеко сучеше от гръдта на Мидори.

Рейко наблюдаваше изпълнената с уют картина някак отдалеч. Откакто се бе прибрала у дома от острова, където кралят дракон бе държал нея, Мидори, майката на шогуна и съпругата на дворцовия управител Янагисава като свои пленници, тя сякаш живееше в някакъв свой свят. Случилото се по време на похищението й на онзи остров я бе уединило в някаква мрачна сянка, която нищо не бе в състояние да разпръсне.

— Тази сутрин открих, че в съня си Таеко се е преместила в горния край на леглото си. Това означава, че ще се издигне в обществото — съобщи Мидори.

Красивото й лице бе все още пухкаво от напълняването по време на бременността. Тя ласкаво погали лъскавите черни косици на дъщеря си. Съществуваха какви ли не суеверия, свързани с бебета, но Мидори ги възприемаше сериозно.

— Хирата сан окачи в стаята на Таеко една картина на дявол, който бие молитвен гонг. Сега тя вече не плаче през нощта. Хирата сан е толкова добър баща — тонът й свидетелстваше за любовта, която изпитваше към съпруга си.

— Мамо, защо жените си бръснат веждите? Кога ще завали сняг? — попита Масахиро с пълна уста. Почти тригодишен, той се отнасяше към света с неизчерпаемо любопитство.

Рейко се усмихваше, разговаряше и ядеше машинално. Но разстоянието между нея и околните я притесняваше, както и другите неприятни последици от похищението.

След спасяването и едномесечно уединение у дома тя бе решила, че се е отърсила от ужаса, който бе преживяла. Но още първия път, когато събра смелост да излезе в града, разбра, че бе допуснала грешка. Отиваше на посещение при баща си и се наслаждаваше на пътуването, докато паланкинът, носачите и конният ескорт не стигнаха до административния район вън от замъка Едо. Внезапно, сякаш под въздействието на зла магия тя се бе озовала обратно на междуградския път, където похитителите бяха устроили засада на нея и приятелките й. В главата й с ужасяваща реалност нахлуха спомени от нападението. Връхлетя я паника, сърцето й заби до пръсване, зави й се свят. Пристъпът продължи само миг. Рейко реши, че е моментно неразположение, което няма да се повтори.