Лора Роуланд - Цуамоно

— Добър ден, Ито сан — поздрави Сано с поклон. — Виждам, че детективите ми вече са пристигнали с трупа, който изпратих.

Доктор Ито отвърна на поклона и поздрава.

— Бях слисан, когато ми казаха кой е. Никога не съм правил оглед на трупа на такава изтъкната личност — тревога вкопа бръчките по аскетичното лице на доктор Ито. — Поел си голям риск, като си изпратил тялото му тук.

— Зная.

Ако колегите на Сано в бакуфу научеха за действията му, щеше да избухне скандал и той щеше да бъде осъден за оскверняване на Макино, както и за нарушаване на закона, който забраняваше всякакви практики, заимствани от чуждоземната наука. Пред него стоеше пример за онова, което можеше да му се случи.

Някога изтъкнат лекар, доктор Ито бе провеждал медицински експерименти и бе почерпил научни знания от холандски търговци. Макар че обичайното наказание за подобни нарушения бе заточение, от бакуфу бяха оставили доктор Ито на доживотна присъда като управител на моргата в Едо. Тук той можеше да продължи научните си изследвания на спокойствие, но бе загубил семейството си, общественото си положение и свободата си.

— Не докарахме Макино в затвора направо от къщата му — поясни детектив Фукида. — Първо го отнесохме вкъщи и го извадихме от сандъка, след което го преместихме в един паланкин, като го скрихме в специално тайно отделение под дъските на пода.

— После излязохме от замъка Едо в паланкина — добави детектив Маруме. — Стражите при пропускателните пунктове изобщо не подозираха, че освен нас вътре има и още някой.

— И мен не са ме проследили — каза Сано.

Доктор Ито се усмихна унило.

— Хитростите ти са невероятно изкусни. Спомням си, че последното мъртво тяло, което ми прати, бе скрито в сандък със зеленчуци. Засега имаш късмет.

— Е, по-добре в такъв случай да огледаме трупа на Макино, докато късметът ми все още работи — каза Сано. — Трябва да върна тялото му, преди отсъствието му да е породило каквито и да било въпроси.

— Готов съм да започваме — доктор Ито въведе Сано и детективите в моргата.

Единственото просторно помещение на моргата бе обзаведено с каменни корита, използвани за умиване на труповете, с шкафове за инструменти, с отрупан с книжа подиум и три високи маси. Върху едната от тях лежеше изпънато тяло, покрито с бяло платно. Отстрани бе застанал Мура — асистентът на доктор Ито, който наближаваше шейсетте и имаше все още тъмни, но вече сребреещи коси, четвъртито лице и интелигентно, макар и мрачно изражение.

— Действай, Мура сан!

Всички се събраха около масата и Мура отгърна платното. Той беше ета — член на онази низвергната от обществото прослойка, чиято наследствена принадлежност към свързани със смъртта занятия — касапство и щавене на кожи, ги заклеймяваше като духовно скверни. Останалите граждани ги отбягваха. Ета служеха в затвора на Едо като тъмничари, носачи на трупове, мъчители и палачи. Приятел на доктор Ито и негов ученик в разрез с класовите традиции, Мура извършваше цялата физическа дейност, свързана с изследванията на неговия господар. Сега той и всички присъстващи впериха погледи в главния старейшина Макино. Той лежеше на масата все още със своята нощна шапка и бежова роба и положени на гърдите ръце. Обути в бели чорапи, кокалестите му нозе със слаби глезени сочеха към тавана. Върху мършавото му, прилично на череп лице бе паднала сянката на вечния сън.

— Смъртта не щади никого, дори най-богатите и могъщите — промърмори доктор Ито.

„Нито най-лукавите и злобните“, добави мислено Сано. Той си представи каква би била яростта на Макино, ако можеше да разбере, че накрая ще се озове на това охулено от обществото място. Но Макино бе помолил Сано да разследва смъртта му и бе оставил на него избора на начините да го стори.

— Къде е умрял? — попита доктор Ито.

Сано описа картината в къщата на Макино и после поясни:

— Трябва да го върна в същото състояние, в което го отнесох. Можете ли да определите причината за смъртта му без дисекция или други процедури, които биха личали по тялото му?

— Ще направя всичко, което е по силите ми — каза доктор Ито. — Мура сан, моля те, съблечи го.

Сано видя проблем.

— Как можем да му свалим дрехите и после да ги облечем отново, след като тялото му вече се е вдървило? Не можем нито да ги срежем, нито да ги разкъсаме.

— Не е съвсем вдървен — обади се детектив Маруме. — Двамата с Фукида сан установихме това, докато го местехме в паланкина.