Лора Роуланд - Цуамоно

— Защо са ги скрили? — попита Хирата. — Няма кръв или някаква друга следа, че Макино не е умрял от естествена смърт.

Сано изтръска юргана. От него изпадна дълго правоъгълно парче блестяща коприна с цвят на слонова кост. Хирата го вдигна. Беше сгънато на две, зашито по дължина от двете страни и в единия край. В другия край имаше отвор при всеки шев — единият поръбен, а другият — разнищен. Тъканта бе покрита с изображения на пищни есенни треви и диви цветя, избродирани с блестяща златна и сребърна нишка.

— Това е ръкав — Хирата мушна ръка през двата отвора, задържа я хоризонтално и остави дългото изпънато крило да увисне.

— Откъснат от кимоното на неомъжена жена добави Сано, опипвайки разнищения ръб при отвора за ръката. — Питам се как се е озовал в завивките на Макино. Може би предишната нощ главният старейшина е имал компания.

Дължината на ръкава и десенът на плата на всяко кимоно указваха пола и семейното положение на притежателката. Неомъжените жени носеха по-дълги ръкави в по-ярки десени от съпругите. Хирата и Сано се взряха в този ръкав, символ на женските гениталии и на нежната и продуктивна природа, често описвана в поезията. Хирата смъкна ръкава и помириса тъканта.

— Долавя се сладникав мирис, примесен с дъх на опушено.

Сано поднесе другия край на ръкава към ноздрите си.

— Тамян. Жената, която е носила това кимоно, е парфюмирала ръкавите.

Това бе обичайна практика сред модерните жени. Те палеха тамян и държаха ръкавите си на дима, за да може тъканта да поеме мириса му. Ароматът освежи паметта на Хирата.

— Съпругата ми използва този вид тамян. Нарича я се „От зори до здрач“. Много рядък и скъп.

Сано огледа ръкава и посочи едно петно с неправилна форма, което се открояваше с тъмния си цвят на фона на светлата материя.

— Ако не греша, ето доказателство, че жената е била с Макино.

Хирата докосна петното с върха на пръста си. Беше влажно. Щом сведе лице към него и вдъхна, разпозна слабия животински мирис на сперма, примесена със секрети от женско тяло. Кимна, потвърждавайки предположението на Сано.

— Петното е прясно — заяви той. — Вероятно Макино и тази жена снощи са били заедно.

Двамата отправиха поглед към леглото на подиума, представяйки си секса… и насилието… които може би се бяха случили тук предишната нощ. Хирата каза:

— Възможно е Тамура да не е толкова виновен, колкото изглеждаше.

— А убийството да е случай на любовна история с трагичен край, а не резултат от покушение, от което толкова се страхуваше Макино — добави Сано.

Макар че щеше да бъде по-малко опасно да се разследва престъпление от страст, отколкото политическо убийство, Хирата не посрещна с охота възможността за бързо и лесно разследване, което едва ли би му предоставило особена възможност да спечели отново доверието на Сано. Но това егоистично съображение тутакси го накара да изпита срам.

— Възможно ли е жената, която е била с Макино предишната нощ, да е наложницата му? — запита се той, спомняйки си за красивото ридаещо момиче. — Или в смъртта му е замесена друга?

— Ще трябва да проверим и двете възможности — каза Сано. — А междувременно нека продължим диренето на улики.

Те сложиха настрана ръкава, след което Сано отвори преградата, която отделяше спалнята от прилежащата стая. Това бе кабинет, обзаведен с бюро, оградено от лавици с книги и колекция от керамични вази. Наоколо бяха разпилени свитъци и четчици за писане. По пода и върху хартията се открояваха мръсни отпечатъци от стъпки. Върху бюрото имаше обърнато бурканче с оцветена от туш вода; подът бе осеян с паднали от рафтовете книги, посипани с пъстри късчета от счупени вази.

— В спалнята липсваха следи от борба, но тук ги има в изобилие — отбеляза замислено Сано.

Хирата внимателно премина между стъпканите свитъци и се спря в един празен участък от пода насред неимоверната бъркотия. На това място върху сламената рогозка се открояваха големи ръждиви петна.

— Кръв — установи той.

— А тази част гол под е с приблизителните размери на човешко тяло — констатира Сано.

— Възможно е Макино да е бил убит тук и после преместен в леглото му — заяви припряно Хирата. — Ако е така, това би означавало, че смъртта му не е просто обикновено престъпление от любов.

— Нека не прибързваме със заключенията — призова Сано със сдържан тон.

Но надеждата разпали детективските инстинкти на Хирата. Той пристъпи към прозореца близо до бюрото и плъзна встрани дървената решетка с опъната върху нея хартия. Зад нея имаше дъсчени капаци. Желязната кука, която ги прихващаше, сега висеше свободно.