Лора Роуланд - Цуамоно

— Отнесете главния старейшина Макино в моргата на Едо.

Детективите — единият млад, слабоват и сериозен, а другият — приветлив здравеняк — кимнаха. От предишни случаи знаеха какво възнамеряваше да стори Сано. Освен това бяха наясно с опасностите при подобен акт и си даваха сметка за нужната предпазливост.

Тамура се върна с двама слуги, които носеха дълъг дървен сандък. Маруме и Фукида махнаха завивката, с която бе покрит Макино, вдигнаха вдървеното му тяло, поставиха го в сандъка и го отнесоха. Сано изрече безмълвна молитва трупът да пристигне невредим в моргата на Едо, без някой да го забележи. После нареди на Тамура:

— Изчакай навън, докато огледам стаите на Макино сан.

Щом Тамура излезе, издирването на улики за евентуално убийство започна.

— Няма следи от борба — отбеляза Хирата, обхождайки помещението. — Всъщност всичко тук изглежда твърде чисто. Също като тялото на Макино.

Крачейки по подиума, Сано кимна.

— Чайник, купа и лампа, подредени в безупречен триъгълник върху масата до леглото — отбеляза той, сочейки. После отмести пръст към пространството под подиума. — Възглавници, шкафове от лаково дърво и стойка за кимона покрай стената. Нито една вещ, която да не е на мястото си.

Хирата усети напрежението между себе си и Сано и като мъртво вълнение под привидно гладкия поток на думите и действията им. Откакто Сано го бе порицал за проявеното неподчинение, той се чувстваше осакатен, сякаш част от него бе умряла.

— И никакви белези по застланите татами — добави той. — Ако някой е местил тялото на Макино след смъртта му, който и да е бил той, нищо чудно да е премахнал всякакви следи от случилото се тук предишната нощ.

— Може би не всички следи все пак — отбеляза Сано.

Той клекна до леглото, на което бе лежал Макино.

Хирата се зае да отваря чекмеджетата на шкафовете покрай стената. Почувства се потиснат и нещастен, когато мислите му поеха обратно към обстоятелствата, довели до настоящите му неприятности.

Докато преследваха престъпника, похитил техните съпруги и майката на шогуна, той бе поставил безопасността на бременната си жена над дълга си към Сано. По този начин бе нарушил бушидо. В резултат не само бе загубил доверието, с което го бе удостоил Сано, но и стореното бе накърнило репутацията му. Научили за прегрешението му, самураите го отбягваха. Половината от детективите на Сано му съчувстваха; останалите обаче смятаха, че господарят им е трябвало да го изгони. Спорът бе подкопал авторитета на Хирата и разбирателството в детективския отряд.

Сега, вдигайки сгънати роби от едно чекмедже, Хирата скришом наблюдаваше Сано, който оглеждаше пухкавата сребристозелена завивка. Макар че дълбоко съжаляваше за зейналия помежду им разлом, както и за загубената си чест, част от него вярваше, че неподчинението му не е било лишено от смисъл. Без съмнение всяко правило на бушидо имаше своите изключения. Със сигурност една грешка не можеше да заличи годините вярна и всеотдайна служба. Хирата смяташе, че ако не бе проявил неподчинение, Мидори и малката му дъщеря Таеко щяха да намерят смъртта си на острова, а не да се върнат у дома живи и здрави. Освен това всичко бе завършило благополучно. При все това не можеше да вини Сано за порицанието, нито да отвърне достойно на онези, които го упрекваха в недобросъвестност.

Един господар бе в правото си да очаква безпрекословна вярност от своя васал, а правата на Сано над Хирата дори надхвърляха онези, които бушидо му предоставяше. Избирайки го за свой главен васал, Сано го бе издигнал значително над полагащото му се по произход положение на скромен полицай, обхождащ улиците — длъжността, която бе наследил от баща си. Ако не беше Сано, той нямаше да има Мидори, дъщеря си Таеко, своя пост в бакуфу, дома си в крепостта Едо, нито щедрата плата, с която издържаше целия си клан. Сано заслужаваше да бъде сигурен, че ако се случеше да повери живота си в ръцете на своя главен васал, той никога нямаше да го подведе повторно. Сега Хирата живееше с всепоглъщащата потребност да си върне доверието и уважението на Сано чрез героична проява на вярност и чувство за дълг.

— Тези завивки са тъй чисти, свежи и опънати, че не ми се вярва Макино да е спал в тях — отбеляза Сано. — А в такъв случай къде са онези, които наистина е използвал?

Хирата отвори една от вратичките на поредния шкаф и видя натъпкан вътре вързоп ватиран плат.

— Тук са.

Двамата с Хирата издърпаха вързопа, развиха го и видяха измачкан юрган на сиви и бели цветя и увит в него футон. От тях лъхаше на пот и на масло за коси, долавяше се и възкиселият мирис на стара плът. Сано разви футона и видя в средата жълтеникави петна.