Лора Роуланд - Цуамоно

— Този прозорец е бил отворен със сила.

Хирата докосна дървените тресчици върху капаците, където е било втикнато острие или друг твърд и плосък предмет, с който е било вдигнато резето. Сано също се приближи до прозореца и внимателно го огледа.

— Така е. Той бутна капаците, които се отвориха и откриха гледка към не голям двор с градина. Насред малък затревен участък, ограден със заравнен бял пясък, имаше покрита с плочи пътека, изкуствено езеро и каменен фенер. Сано и Хирата се взряха във вечнозеления храст под прозореца.

— Смачкани клонки — отбеляза Хирата.

— И следи от стъпки в пясъка — добави Сано, сочейки към градината.

— Сякаш някой е нахлул в кабинета и е нападнал Макино — каза Хирата. — Следва отчаяна схватка. Неизвестният извършител убива Макино и го слагат на леглото му, все едно главният старейшина е издъхнал там в съня си. После тайно се измъква от имението. Доказателствата говорят именно за това.

— Други улики обаче предполагат престъпление от страст — възрази Сано. — Не е възможно и двете теории да са верни.

Хирата можеше да изтъкне аргументи в подкрепа на предпочитаната от него теория, но макар че преди е време се бе чувствал свободен да спори със Сано, влошените им отношения сега заплашваха да превърнат всяка дискусия в свада.

— Прав сте — каза той. — Уликите са твърде противоречиви, за да сме сигурни какво точно се е случило.

— Ще видя дали самият Макино не може да ни подскаже как е намерил смъртта си — каза Сано и Хирата знаеше, че сосакан сама имаше предвид посещение в моргата на Едо, където щеше да получи резултатите от огледа на трупа.

— Докато отсъствам, ти разпитай всички в имението. Установи къде са били снощи. И потърси още доказателства за това, че в дома на Макино е проникнал убиец — нареди следователят.

— Да, сосакан сама.

— Засега ще действаме, изхождайки от предположението, че Макино е жертва на убийство, и ще третираме всички обитатели на имението като заподозрени. Същото се отнася и за враговете му навън.

Хирата осъзна широкия обхват на предстоящите действия по случая, но духът му прие предизвикателството с готовност.

— Шогунът трябва да бъде уведомен за смъртта на Макино и за разследването — заяви Сано. — Ще помоля за аудиенция при него довечера.

Двамата се разделиха и Хирата си даде дума да научи колкото се може повече, преди да докладват за случилото се пред шогуна. А до края на разследването щеше да се докаже като верен главен васал на Сано и достоен самурай.

Безрадостен мрачен следобед бе разстлал своята плащаница върху Кодемачо — бедняшкия квартал в североизточната част на търговския район Нихонбаши. Схлупени колиби очертаваха криволичещи улици, по протежение на които мърляви просяци се грееха на открити огньове. Бездомни кучета и кресливи дечица се ровеха в купчините боклуци. Унили амбулантни търговци, работници и домакини се тътреха покрай откритите канали, пълни с мръсна вода. Те не обръщаха внимание на самурая, облечен в кърпени износени одежди, който се движеше между тях, яхнал грохнал кон.

Предрешен като ронин, Сано бе нахлупил шапката си така, че да скрива лицето му, и яздеше към затвора на Едо, чиито високи зидове и островърхи покриви се издигаха в далечината. Преминавайки по паянтовия мост над канала пред затвора, той спря, за да се огледа дали не го следят шпиони. Високият му пост в бакуфу бе увеличил необходимостта от секретност на действията му. Никой не трябваше да знае, че сосакан сама на шогуна посещаваше това място. И никой не трябваше да свързва това посещение с разследването на убийството на главния старейшина Макино.

Двамата пазачи пред затвора отвориха тежката, обкована с желязо порта пред него. Те го познаваха добре, но той им плащаше, за да подминават онова, което вършеше, и да не разпространяват слухове. След като влезе с коня си през портала, Сано премина покрай укрепения зандан, от който се носеха викове и стенания на затворници. Слезе от седлото си пред моргата на Едо, която представляваше ниска постройка с неравни, измазани с хоросан стени, рошав сламен покрив и обезопасени с решетки прозорци.

От вратата излезе доктор Ито Генбоку, управител на моргата, следван от детективите Маруме и Фукида. Лекарят носеше тъмносиня престилка — традиционното облекло в медицинската професия. Вятърът разроши белите му коси. Двамата със Сано се бяха запознали преди пет години, докато Сано работеше в полицията и разследваше своя първи случай на убийство, и се бяха сприятелили.