Лора Роуланд - Цуамоно

Страхът за собственото му бъдеще бе най-важната му грижа.

— Смъртта на Макино не е върховно щастие — отбеляза Янагисава. — Разследването на убийството му за нас е не по-малка заплаха, отколкото бе самият той.

Над кабинета на дворцовия управител Янагисава имаше малка колкото монета дупка, пробита в изкусната дърворезба на тавана, която откриваше видимост към бюрото. В таванското помещение госпожа Янагисава бе легнала върху постлано на пода татами и надничаше през нея, вперила поглед в дворцовия управител, Като и Мори. Чуваше и гласовете им, макар и не много ясно. До нея лежеше дъщеря й Кикуко. Дебела завивка ги предпазваше от влажния зимен студ. Проникващата през решетките на прозорците дневна светлина осветяваше оскъдно лицата им. Наблизо дращеха гризачи, а острият им неприятен мирис изпълваше наситения с дъх на плесен въздух. Но госпожа Янагисава не забелязваше неудобствата на това място, откъдето редовно шпионираше дворцовия управител. Цялото й внимание бе съсредоточено в него — красивия, умен и могъщ съпруг, когото тя обожаваше.

През десетгодишния им брак тя се бе надявала той също да я обикне въпреки съкрушителните различия помежду им. Съюзът им се основаваше на преследвана политическа и икономическа изгода. Тя произхождаше от богат клан родственици на Токугава. И дворцовият управител се бе оженил за нея заради зестрата и връзките й. Защо иначе би избрал жена, тъй грозна и тъй лишена от чар? Той бе поддържал сексуални отношения с нея няколко месеца след женитбата им, които бе преустановил, щом тя бе забременяла с Кикуко. След като бе разбрал, че детето им е слабоумно, той повече не я бе докоснал. Пренебрегваше от години и нея, и Кикуко. Но макар че безразличието му измъчваше госпожа Янагисава, тя все още мечтаеше да спечели любовта му. За нейна радост събитията напоследък я бяха изпълнили с нова надежда.

Отвличането й от краля дракон и досегът й със смъртта я бяха научили, че животът е кратък и онези, които чакат твърде дълго онова, което искат да притежават, може и да си отидат, преди да са го получили. Това прозрение й бе помогнало да преодолее вродената си срамежливост. Вместо просто да шпионира съпруга си от разстояние, тя имаше дързостта да се приближава тъй много, навлизайки в полезрението му, че той нямаше как да не я забележи. Първоначално не смееше да говори, но един ден, срещайки го в градината, бе промърморила: „Добро утро, господарю мой“. И чудо на чудесата — той й бе отговорил!

По-смела от всякога, госпожа Янагисава се промъкна в живота му. В редките вечери, когато той не излизаше, тя му сервираше вечерята. Той говореше за политика, изливаше гнева си към враговете или тържествуваше при победа над тях. Госпожа Янагисава ценеше неимоверно тези вечери и привилегията да бъде в компанията му. Но той нито веднъж не й и каза нещо лично; държеше се с нея като с верен слуга, а погледът му никога не се задържаше върху нея; никога не отразяваше нуждата, която пламтеше вътре в нея и я изгаряше.

И тогава една нощ тя разказа на съпруга си как за малко не бе убила Рейко на острова на краля дракон. За първи път той я изгледа с искрен интерес. Това й вдъхна още по-голяма смелост. Тя започна да посещава спалнята му, където той спеше сам, откакто полицейският началник Хошина го бе напуснал. Сутринта му носеше чай и му помагаше да се облече. През нощта, докато се къпеше, тя го търкаше и поливаше, преди той да се отпусне във ваната. Голото му тяло я изпълваше с такова неистово желание! Но той нито веднъж не бе дал и най-малък признак, че я желае. Защо й позволяваше тези интимности, тя не разбираше. Може би се наслаждаваше на слабостта й, а може би се чувстваше самотен, след като Хошина вече го нямаше.

Сега, докато слушаше как съпругът й разговаря с Като и Мори, госпожа Янагисава осъзна, че дворцовият управител бе в беда. Проблемите му й предлагаха нова възможност. В съзнанието й взе да се оформя смътен план, как да спечели любовта на своя съпруг и да постигне най-съкровеното си желание.

— Без съмнение Сано не подозира, че главният старейшина Макино е бил убит от член на вашата фракция — каза Като на дворцовия управител. — Когато оповести, че Макино е станал жертва на убийство, вие по великолепен начин се престорихте на разстроен. За малко да заблудите и мен. Но със сигурност успяхте да заблудите и Сано, и шогуна.

Янагисава бе горд с изпълнението си, но каза:

— Онова, което успях да постигна, бе само да спечеля малко време, за да можем да се защитим. Научи ли за дезертьорството на Макино, Сано веднага ще си даде сметка, че за мен главният старейшина е бил по-ценен мъртъв, отколкото жив.