Лора Роуланд - Цуамоно

— Засегнал се е, което е съвсем обяснимо — отвърна Тода. — Отвърнал е, че интимните му връзки не влизат в работата на Тамура. Така Тамура е трябвало да приеме смирено преценката на Макино и повече да не повдига въпроса. Но той е възприемал грешките на Макино като лична обида. Настоявал е господарят му да си смени навиците. С годините възраженията на Макино и заплахите му стават все по-бурни и невъздържани. Двамата започват да се презират един друг. Но Тамура е компетентен, изключително ценен главен васал. Макино се е нуждаел от него.

— Макино умира, преди проблемите помежду им да доведат до уволнението на Тамура — констатира замислено Сано. — И сега, когато вече го няма, някой от синовете му трябва да заеме мястото му като глава на клана.

Тода кимна, смятайки за достоверно предположението, че Тамура е убил Макино, за да запази поста си и да се сдобие с нов господар, по-стойностен от предишния.

— Но Тамура цени собствената си чест — намеси се Ибе, очевидно недоволен да види как подозренията се съсредоточават върху главния васал, а не върху владетеля Мацудайра. — Той не би извършил върховния грях да убие своя господар.

— Позволете да ви припомня, че има едно положение, в което убийството на господаря е оправдано — заяви Тода.

— Когато господарят представлява такъв непоправим позор, че само неговата смърт може да възстанови честта му — каза Сано. — Ако Тамура е смятал, че случаят е такъв, той би счел за свой дълг да убие Макино.

— Но Тамура не би отнел живота на близък приятел на шогуна — възрази Ибе. — Той не би желал да засегне нашия господар… или да рискува да бъде наказан.

— Който е отнел живота на Макино, се е опитал да прикрие убийството — отбеляза Сано. — Може би е Тамура, който го е сторил, за да избегне последствията.

— Ето ви тук някои новини, които може да предизвикат интереса ви — каза Тода. — Вчера следобед Тамура е дал клетва за вендета.

Вендета бе средството, чрез което един гражданин би могъл да осъществи лично отмъщение за сериозно престъпление, обикновено за убийство на роднина. Законът изискваше отмъстителят да следва строго определена процедура. Първо бе длъжен да представи на властите жалба, в която да бъде описано престъплението и назовано името на врага. Тогава властите официално му разрешаваха да покоси врага си. Отмъстителят откриваше своя враг, обявяваше намерението си да го убие и посочваше причините. После двамата се биеха на дуел до смърт. Ако отмъстителят победеше, той представяше главата на врага си пред служителите, дали разрешение за вендетата. Преимуществото на тази система бе, че докато отмъстителят следваше постановените правила, той би могъл да убие врага си и да си тръгне свободен човек. Недостатъкът бе, че процедурата позволяваше на мишената да научи за вендетата и да избяга, да се скрие или да се защити по някакъв начин.

— Срещу кого е заявил вендета Тамура? — попита озадачен Сано.

— Срещу убиеца на главния старейшина Макино — отвърна Тода. — Тамура е записал в жалбата си, че не може да посочи името на своята мишена, защото още не знае кой е убил господаря му.

— Но въпреки това вендетата му е била одобрена?

— Съдията очевидно е решил, че особените обстоятелства позволяват отклонение от правилата — каза Тода.

Един самурай дължеше на господаря си дори по-голяма вярност след смъртта, отколкото по време на жизнения му път. Ако господарят му загубеше живота си вследствие на машинации или предателство, самураят имаше правото и официалното задължение да отмъсти за него. Това обясняваше защо съдията бе направил изключение за Тамура. Сега Сано схвана каква бе връзката между вендетата на Тамура и неговото разследване.

— Е, значи имаме още по-голямо основание да смятаме, че Тамура не е убиецът — каза Ибе, произнасяйки на глас мислите на Сано. — Той не би се заклел да отмъсти на самия себе си.

— Би могъл да се престори на невинен — възрази Сано.

— Това предположение е лишено от всякакви основания — изсмя се Ибе. — Вие знаете не по-зле от мен, че убиецът най-вероятно е човек извън обкръжението на Макино.

Той хвърли враждебен поглед към хората на владетеля Мацудайра. Те слушаха внимателно, без да казват нито дума, но сега един от тях се улови на въдицата на Ибе.

— Аз съм съгласен, че търсим убиеца не където трябва.

Млад самурай, в чийто поглед се четеше неутолима амбиция, се обърна към Тода:

— Каква информация имате за дворцовия управител, която да подсказва, че зад убийството се крие именно той?