Лора Роуланд - Цуамоно

— Хирата сан, възприемаш живота твърде сериозно. Трябва да се отпуснеш — той подвикна към едно предизвикателно момиче в ярко розово кимоно: — Ела да позабавляваш моя млад приятел.

Момичето коленичи зад Хирата и започна да масажира раменете му.

— Остави ме на мира! — нареди й Хирата.

Другите мъже взеха да се подсмихват на неудобството му. Дори детективите с усилие спотаиха усмивки, когато момичето продължи да го обсипва с ласки. Ракуами му се подиграваше пред всички и това го разгневи още повече. Явно някогашният му приятел си връщаше за онази отдавнашна внезапна проверка. С категоричен жест Хирата отстрани момичето и се обърна към Ракуами:

— Главният старейшина Макино тук ли се запозна с Окицу?

— Да. Макино бе редовен гост в заведението ми. А Окицу бе едно от любимите му момичета.

Макар че Ракуами все още се забавляваше за сметка на Хирата, нотка на предпазливост в тона му подсказваше, че той предпочиташе да не обсъжда отношенията между Макино и Окицу. Надушвайки следа, Хирата каза:

— А Макино беше ли сред любимите клиенти на Окицу?

— Да, че и повече — отвърна Ракуами.

Хирата го погледна с подозрение.

— Окицу е била красиво младо момиче, а Макино — стиснат грозен старец. Но въпреки това го е харесвала?

— Много.

Ракуами вече не се усмихваше; поведението му стана отбранително. Отани се намръщи.

— Той си е плащал за нейното благоразположение, така че тя е била принудена да го обслужва, но това й е доставяло удоволствие, защото го е харесвала — обобщи Хирата с презрителен скептицизъм.

— Е, добре, не й допадаше особено. Но това беше без значение. Тя се държеше много мило с него — лицето на Ракуами вече лъщеше от пот.

— Могат ли момичетата и слугите ти да потвърдят онова, което ми каза? Идете да ги разпитате — нареди той на детективите си.

— Чакайте!

Ракуами вдигна ръка, макар че му бе неприятно да разтуря веселбата. Хирата даде знак на детективите да спрат. Ракуами каза с неохота:

— Първия път, когато Макино пожела компанията на Окицу, тя ме помоли да не я пращам при него. Каза ми, че я плашел. Само като го видела, и й призлявало. Каза, че не можела да го понася. Но аз я предупредих да гледа да му угоди, защото е важен клиент.

— И тя така му е угодила, че той си я е пожелал само за себе си — заключи Хирата, доволен, че най-накрая бе спечелил надмощие. — От тебе ли я купи? — Ракуами кимна и Хирата продължи: — Окицу как прие идеята да бъде наложница на мъж, който я отблъсква и отвращава?

Погледът на Ракуами зашари из стаята, избягвайки Хирата.

— Това бе изгодна възможност за Окицу. Когато моите момичета станат твърде стари, за да привличат клиенти, аз трябва да ги освободя. Не мога да си позволя да ги издържам, ако не печелят пари. Много от тях завършват като просякини на улицата. А да попадне на богат и влиятелен мъж, като Макино, за Окицу това означаваше осигурено бъдеще.

— Но тя не е искала да живее с него — възрази Хирата, схващайки истината, която Ракуами толкова се стараеше да скрие.

— Тя е млада и глупава — изсумтя презрително Ракуами. — Не знае какво е най-добро за нея. Казах й, че Макино ще й осигури хубав дом. И ще й се налага да обслужва само един мъж вместо мнозина.

— Какво се случи, когато Окицу разбра, че я продаваш на Макино?

Ракуами се поколеба, облизвайки влажните си устни.

— Сигурен съм, че има някой друг тука, който ще ми каже — Хирата понечи да се изправи, а детективите го последваха.

С гримаса на раздразнение Ракуами отстъпи:

— Окицу опита да се самоубие — отвърна той с приглушен равен тон, за да не чуят гостите.

— Как? — попита Хирата, след като той и детективите се бяха върнали на местата си.

— Скочи в канала зад къщата и се опита да се удави — отвърна Ракуами. — Но някакъв лодкар я спасил. На следващия ден я изпратих в къщата на Макино.

Отани се намеси в разговора:

— Това не е от значение. Момичето е опитало да нарани себе си, не Макино. Не сме чули нищо, което да предполага, че го е убила.

— Може би главният старейшина се е държал зле с нея, докато са живели заедно — предположи Хирата. — Нищо чудно да е искала да се отърве от него и да е решила, че е по-добре, вместо да отнема собствения си живот, да убие Макино.

— А може би си измисляш истории, на които ти се ще да вярваш — присмя се Отани на Хирата, след което се обърна към Ракуами: — Благодаря ви за съдействието. Няма да ви безпокоим повече.

Той и хората му станаха, същото сториха и пратениците на дворцовия управител. Ракуами скочи на крака, поклони се дълбоко и се усмихна, слагайки с облекчение точка на разпита на Хирата.