Лора Роуланд - Цуамоно

— Поздрави, братовчеде — каза новодошлият. — Какво те води насам?

— Търся работа за тази жена — Номура посочи към Рейко. — Казва се Еми. Искам да я наемеш като прислужница на господарките.

— Добре — отвърна управителят на имението, автоматично приемайки да изпълни услугата, която бе поискал от него високопоставеният му братовчед. — Тръгвай с мен — нареди той на Рейко.

Тя го последва. Пазачите затвориха портата зад гърба им. Ужасното чувство, че се е озовала в затвор, помрачаваше триумфа й от това, че бе успяла да влезе в имението. Спомни си за посещения при приятели на подобни места. Тогава бе обект на изключителна вежливост в качеството си на съпруга на сосакан сама. Но сега управителят на имението я преведе покрай представителната къща до жилищата на прислугата, които се помещаваха в една обикновена двуетажна дървена постройка. Тук я предаде на икономката, която представи като Ясуе. Тя бе възрастна жена с бели коси, жълтеникав тен и гърбица. Под пояса на сивото си кимоно носеше дебела тояга.

— Това е Еми, нова прислужница, която току-що наех за господарките — каза той на Ясуе. — Дай й работа.

Той си тръгна и Рейко се почувства така, сякаш бе загубила и последната връзка с обичайния за нея свят. Знаеше, че не е сама, защото Сано бе разположил двама детективи в имението, в случай че имаше нужда от помощ, но тя нямаше представа, къде са. Едва сега си даде сметка, колко малко знаеше за живота на прислугата. Споменът, че далеч не всички работодатели се отнасяха със слугите си както те двамата със Сано, само увеличи ужаса й.

— Я стига с тоя уплашен вид — каза Ясуе. — Няма да те ухапя.

Бдителните й очи, чието бяло всъщност бе станало жълто, заискриха с весели пламъчета. Устата й, пълна с грамадни щръкнали жълти зъби, се ухили на Рейко. Отведе я в хладна, усойна стая в постройката за слугите. На голия под имаше редове дървени палети с нахвърляни отгоре им сламени дюшеци. Ясуе отвори един шкаф и каза:

— Остави си нещата тук.

Рейко сложи вързопа и наметалото си в едно от многобройните отделения с дрехи и разни други лични неща на прислугата. Усети острата воня на урина и изпражнения от тоалетните отвън. При мисълта, че ще спи в такова претъпкано помещение, което бе в окаяно състояние, се почувства физически зле.

Ясуе я преведе през различни постройки, като всеки път назоваваше каква им е функцията, след което я запозна с правилата на домакинството:

— Прислужниците трябва да бъдат колкото е възможно по-невидими и безшумни. Не се приближавай до семейството на главния старейшина Макино, до васалите или гостите му, ако не те помолят да им сервираш. Не разговаряй с тях, ако те не разговарят с теб.

„До тук с надеждата да подхвана разговор със заподозрените и да се опитам да установя вината или невинността им“, помисли си Рейко. Двете с Ясуе вървяха по пътека към градина с камъни, бял пясък и храсти, и насред градината видяха наполовина дървена постройка с капаци на прозорците и просторна веранда.

— Това са личните помещения — каза Ясуе.

Рейко се взря с интерес в мястото, на което бе извършено престъплението, и в този момент забеляза една жена, която се движеше плавно по закрития проход към постройката. Слаба, елегантна, прехвърлила четирийсетте, тя отговаряше на описанието на Сано за Агемаки — вдовицата на главния старейшина Макино. После дойдоха едно младо хубаво момиче и младеж с впечатляваща красота. Рейко заключи, че това по всяка вероятност бяха наложницата Окицу и актьорът Кохейджи. Тя проточи врат, изгаряща от любопитство да види по-отблизо заподозрените в убийство, които бе дошла да наблюдава. Но те бързо изчезнаха в личните помещения.

— Нямаш право да влизаш там без позволение — предупреди я Ясуе. — Ела сега.

Рейко нямаше друг избор, освен да остави икономката да я отведе, следвайки я с бърз ход. Отидоха в кухнята — просторно помещение, където огнищата пламтяха и изпълваха стаята с дим и пара. Около врящи гърнета и нарязана сурова риба се суетяха мъже готвачи и крещяха нареждания на момчета, които поддържаха огъня, и на момичета, които бързо нареждаха чиниите върху подноси и ги пълнеха, сипвайки с един черпак.

— Има гощавка за видните гости, дошли на поклонението на главния старейшина Макино — поясни Ясуе. — Можеш да помогнеш тук.

Тя настани Рейко на една маса, където прислужниците с бясна скорост кълцаха зеленчук. Подаде на Рейко един нож и я остави. Рейко бе слисана, защото не бе очаквала да върши кухненска работа.