Лора Роуланд - Цуамоно

— Това е незаконен бордей! — възкликна Отани.

— Добро попадение — каза Хирата.

Макар че официално проституцията бе ограничена в рамките на определения с разрешително квартал на удоволствията Йошивара, тя процъфтяваше из целия град. Частни заведения обслужваха мъже, които не можеха да си позволят високите цени на Йошивара или не искаха да пътуват толкова далеч. Това много специално заведение обслужваше най-богатите и видни клиенти.

Един мъж стана и се отдели от групата на гуляещите.

— Поздрави, Хирата сан — извика той.

Беше с обло лице, плешива глава, около шейсетгодишен, приветлив и непринуден. Носеше халат в червено и черно, който откриваше голите му гърди и крака.

— Отдавна не съм ви виждал тук.

— Поздрави, Ракуами сан — отвърна Хирата. — Бизнесът все така процъфтява, както виждам.

— Да, да. Въпреки опитите на полицията да ме арестува и да затвори заведението ми.

Кожата на Ракуами изглеждаше някак мазна и лъщеше, а разтегнатите му в усмивка устни блестяха влажно, сякаш ядеше толкова тлъсти храни, че мазнината бе избила през порите му.

Като млад и неопитен полицай на обход Хирата веднъж бе направил внезапна полицейска проверка на заведението и се бе опитал да приложи закона срещу проституцията извън Йошивара. Той не си бе дал сметка, че Ракуами има високопоставени клиенти, които го закриляха от ревностните поддръжници на този закон. Грешката, която бе допуснал Хирата, му бе спечелила порицание от страна на началника му и своеобразно приятелство с Ракуами.

— На какво дължа честта, която ми оказваш с посещението си? — попита Ракуами. — И няма ли да ме представиш на приятелите си?

Отани избута с лакът Хирата.

— Казвам се Отани — заяви той надуто. — Васал съм на владетеля Мацудайра и провеждам разследване на убийството на главния старейшина Макино.

— Разследването водя аз — намеси се Хирата. — И съм дошъл да те помоля за съдействие.

Ракуами изгледа Хирата и Отани с проницателните си ясни очи. После се усмихна на Отани:

— Ще се радвам да ви помогна с каквото мога.

За свое огорчение Хирата разбра, че Ракуами бе по-загрижен да угоди на пратеник на могъщия владетел Мацудайра, отколкото на един васал на следователя на шогуна.

— Има ли къде да поговорим на спокойствие? — попита Хирата, отстоявайки собствения си авторитет.

— Какво ще кажете за по едно питие — обърна се Ракуами към Отани.

— Не, благодаря — отвърна високо Хирата.

— С най-голямо удоволствие — каза Отани.

— Оттук, моля.

Ракуами поведе Отани към един ъгъл на салона. Хората на Отани и пратениците на дворцовия управител ги последваха. Ракуами настани всички и направи знак на прислужниците, които наляха на гостите чашки саке. Около тях пиршеството беше в разгара си. Детективите погледнаха към Хирата.

— Хайде — подкани ги той.

Вътрешно кипеше от негодувание, докато се промъкваше към Ракуами, а детективите се настаниха в края на групата.

— Сред куртизанките ти имало ли е някога момиче на име Окицу? — обърна се Отани към Ракуами.

— Да — отвърна търговецът и изгаряйки от желание да угоди на Отани, добави: — Купих я от един посредник, който продаваше момичета от село.

Тези посредници обикаляха страната и купуваха дъщери от обеднели селски семейства, за да ги продават на публични домове в града. Най-красивите момичета отиваха в Йошивара срещу висока цена. Останалите се озоваваха в места като заведението на Ракуами, че и по-лоши.

— Окицу беше много сладка — похотливата усмивка на Ракуами подсказваше, че той самият се бе възползвал от прелестите й. — Надявам се, че не се е забъркала в нещо нередно?

— Заподозряна е в извършване на престъпление — заяви Хирата.

— Не думай! — изгледа го Ракуами и отново се обърна към Отани: — Не мога да повярвам, че малката Окицу може да има нещо общо с това убийство.

— Никога ли не е създавала проблеми? — попита Отани.

— Не, изобщо. Беше мила и покорна. Всички я харесваха. Беше много популярна сред гостите ми.

— Това би трябвало да е достатъчно, за да изясниш каквито съмнения имаш относно характера й и да я поставиш извън подозрение — заяви Отани, благоволявайки да се обърне към Хирата.

— Разбира се, че Ракуами ще говори само хубаво за нея — възкликна гневно Хирата. — Той не би желал да му излезе име, че наема съмнителни момичета.

Отани и Ракуами си размениха погледи, в които се четеше възмущение от изблика на Хирата. Ракуами каза: