Лора Роуланд - Цуамоно

— Това е… грешно.

В съзнанието на госпожа Янагисава припламна смътно подозрение. Това, че съпругът й внезапно бе започнал да се държи с нея така, както тя самата винаги бе мечтала, бе колкото прекрасно, толкова и обезпокоително. Дали не играеше роля, предназначена да я убеди да изпълни ужасната му заповед? Сърцето й отхвърли това предположение.

— Знам, че звучи зле — каза дворцовият управител — и ми е неприятно да те моля да го извършиш, но няма друг, на когото бих могъл да се доверя. Обграден съм с врагове и предатели. Ти си единственият и човек, който ми остана верен. Имам нужда от теб.

Госпожа Янагисава копнееше да удовлетвори желанието му. Струваше си да извърши предателство, ако можеше да спечели одобрението му, но при все това общественият морал не го допускаше.

— Никога не съм вършила нещо подобно — каза тя. — Аз… мисля, че не съм способна.

— Знам, че можеш — възрази й дворцовият управител.

И двамата знаеха, че бе вършила неща, не чак толкова различни от онова, което той искаше. Тя обаче имаше извинение за тях, тъй като ги възприемаше като пориви, провокирани от неподвластни на волята й обстоятелства. Ако изпълнеше неговите желания, тя щеше да действа преднамерено, с пълното съзнание за действията си и за вероятните последствия от тях.

— Ще ти обясня точно какво да кажеш и да направиш — подкани я той за пореден път.

— Но аз не бих могла да го сторя нито на приятел, нито на враг — възрази госпожа Янагисава.

Дворцовият управител я изгледа укорително.

— Нима благоденствието на приятелите или враговете за теб е по-важно от мен?

— Разбира се, че не, господарю! — възкликна припряно госпожа Янагисава. — Вие сте най-важният за мен. Само че ме е страх.

— Страхуваш се да не си навлечеш неприятности? Недей — личността и красотата му й въздействаха с невероятна сила. — Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.

Волята й се сриваше и тя направи отчаяни усилия да устои.

— Просто не мога да го направя. Не бих ли могла да направя за вас нещо друго?

Гласът й трепереше, очите й смъдяха от нахлуващите сълзи. Тя си даде сметка, че най-съкровените й желания зависеха от това, дали ще му се подчини. Тази ужасна услуга бе цената на любовта му към Кикуко и към нея. Дворцовият управител я изгледа с дълбоко състрадание, което възбуди неизменното й желание към него.

— Нека ти обясня защо трябва да ми направиш точно тази услуга и никоя друга.

Той пое ръката й в своята. Дъхът й секна, когато от натиска на топлата му плът я пронизаха тръпки на неистова възбуда.

— Необходимо ми е да отслабя враговете си — продължи той. — А заедно можем да ги уцелим право в сърцето.

Пръстите му галеха нейните и се вплитаха в тях. Тя седеше неподвижна, със сведени клепачи, наслаждавайки се на неговия допир и на собствената си възбуда.

— Но ако не ми помогнеш, ще загубя битката срещу владетеля Мацудайра. Той ще вземе главата ми като боен трофей. И двамата с теб ще бъдем разделени — в гласа му прозвуча скръбна нотка. — Ти не би искала това да се случи… нали?

Янагисава се отпусна тъй близо до нея, че тя чуваше дишането му, усещаше мъжкия мирис на тютюнев дим и ароматното масло за коса. От близостта му кръвта й закипя и забушува. Той я погали по бузата.

От устните й се отрони трескав стон, когато кожата й пламна под ласката, която пробяга по устните й и се плъзна надолу по шията й. Той разхлаби кимоното й. Искрящият му настоятелен поглед и усмивка я парализираха, докато той галеше гърдите й. Зърната й се втвърдиха и изтръпнаха. Тя извика от удоволствие и желание, чиято сила не бе изпитвала никога досега. Дворцовият управител я отпусна на пода и прилегна отстрани. Ръцете му се движеха под полите и нагоре по бедрата й, пращайки тръпки по цялото й тяло. Пръстите му се плъзнаха ласкаво по влажната й гладка женственост. Тя се чу да стене, докато удоволствието й нарастваше до неподозирани висини. А той единствен можеше да я изпрати там.

— Ако ме обичаш, ще ми помогнеш — промърмори дворцовият управител, чийто дъх тя усети като пламък върху ухото си.

Смисълът, който се криеше зад тези думи, бе, че той никога нямаше да я обича, ако тя не му се подчинеше, и госпожа Янагисава го схвана безпогрешно.

— Моля ви — изплака тя, умолявайки го да я обича без налагане на условия.

Преизпълнена с желание да го има, тя се вкопчи в дрехата му и го дръпна към себе си. Той откопчи пръстите й от себе си и седна на пети.

— Не и преди да си направила онова, което поисках.