Лора Роуланд - Цуамоно

— И така, той се ожени за Агемаки — каза свещеникът. — Тя отиде да живее в къщата му като негова съпруга.

— Не съвсем — добави Юрико, поднасяйки купичките с чай на Хирата и свещеника. Докато двамата пиеха, тя каза: — Когато отведе Агемаки от храма, Макино все още беше женен за първата си съпруга. Отначало тя бе негова наложница. Сключиха брак по-късно.

— А какво стана с първата съпруга на Макино? — попита Хирата.

— Чух, че е починала от треска — каза свещеникът.

— Не бързайте да вярвате — обади се Юрико. — Агемаки бе твърдо решена да стане съпруга на влиятелен служител. Не й стигаше да е само наложница. Молеше Макино да се разведе със старата си съпруга и да се ожени за нея, но той отказваше. Знам го, защото ги чувах да се разправят. Но майката на Агемаки я беше обучила добре и за отровите. Носеха се слухове, че Агемаки е отровила първата съпруга на Макино, за да може да заеме мястото й.

Хирата погледна внимателно Юрико, чието изражение говореше, че тя вярва на тези слухове. Ако бяха истина, тогава една жена, която си е окървавила ръцете в миналото, е способна да убие отново. При все това Хирата не можеше да приеме за истина една клюка, която можеше да бъде породена от завист и злоба. Дори и да е убила своята предшественичка, защо Агемаки после би убила мъжа, за когото така силно бе желала да се венчае?

— Агемаки е заподозряна в убийството на своя съпруг — каза Хирата на Юрико и свещеника. — Имате ли някаква идея, защо може да е желала смъртта на Макино?

— Никаква — отвърна свещеникът. — Може би не го е обичала кой знае колко, но е зависела от него.

— За това е прав — каза Юрико. — Старият Макино осигуряваше на Агемаки храна, дрехи, прислуга и жилище.

— Но той й е оставил цяло състояние — възрази Хирата.

— Знам — каза Юрико. — След като се ожени за нея, тя се върна тук да се хвали. Разправяше самодоволно какви пари щял да й остави, след като умре.

— Доволен съм, че не е оставена да мизерства — каза свещеникът, без да си дава сметка за двата разговора, които вървяха едновременно.

— Може би Агемаки е убила Макино заради парите — предположи Хирата.

Свещеникът възрази бурно, а Юрико каза:

— Сега, след като Макино е мъртъв, Агемаки ще бъде принудена да напусне къщата му, защото членовете на неговото семейство няма да търпят край себе си една най-обикновена проститутка. Тя вече няма да бъде високопоставена дама. А този провал в обществото за нея е ужас. Ако парите са единственото, поради което би го убила, мисля, че не го е извършила.

Юрико изкриви лице в гримаса на отвращение, сякаш й бе противно да говори в защита на невинността на Агемаки. Свещеникът изгледа Хирата и Юрико със замъглен поглед. Навъси се леко, сякаш най-накрая бе доловил обмяната на информация помежду им и се питаше какво бе пропуснал.

— Казах ли ви онова, което искахте да научите? — попита той.

— Да. Хиляди благодарности.

— Радвам се, че можах да ви помогна — каза свещеникът.

Хирата се сбогува с него и излезе навън, съпроводен от Юрико. Двамата поеха през двора на храма. Слънцето хвърляше бронзови отблясъци по керемидените покриви; с превалящия следобед времето бе застудяло.

— И аз съм доволна, че съумях да ви бъда полезна — каза Юрико с нахална усмивка. — Успях ли да ви кажа онова, което наистина искахте да научите за Агемаки?

Въздържайки се от оценка, Хирата отвърна:

— Трябва да говоря и с други, които са я познавали.

— Нека дойда с вас — помоли Юрико. — Мога да ви запозная с такива хора. После може да се позабавляваме заедно.

Тя хвана Хирата за ръката. Очите й грееха с нуждата да се свърже с мъж, който да я спаси от бедност и падение.

— Ще ти бъда признателен за запознанствата. Ще ти платя за усилията ти, но не мога да приема другото ти любезно предложение. Трябва да се върна в града веднага щом си свърша работата тук.

Щастливо женен, Хирата нямаше никакво желание да бъде с други жени, освен с Мидори. Освен това нямаше търпение да научи какво бе открил Сано през деня, но не изгаряше от желание да види реакцията му за това, че бе избягал от копоите си. Юрико понесе отказа с равнодушието на човек, изтърпял безброй разочарования в живота си.

— Може би някой друг път.

Докато тя го водеше към монахините и помощниците, полагащи грижи за светилището, които продължаваха да стоят отвън, скупчени около „Асакуса Джинджа“, Хирата разсъждаваше, че той бе изровил компрометиращи доказателства и срещу Агемаки, и срещу Окицу. Макар че не бяха достатъчни, за да разрешат случая, може би щяха да оправдаят неподчинението му и да удовлетворят Сано. Но сред обитаващите дома на Макино оставаха заподозрени, които продължаваха да бъдат загадка за Хирата. Би дал много, за да разбере какво се случваше зад високите зидове на имението.