Лора Роуланд - Цуамоно

— От вътре разнесоха ли се някакви шумове, след като той влезе?

Собственикът сви рамене.

— Може би някакво шепнене или викове, ама това си е нормално тук. Пък може и да са били други мои клиенти.

„Звуците от любовния акт са заглушили евентуалните шумове, които е издал Дакуемон или неговият убиец при фаталната схватка“, отбеляза мислено Сано.

— А ти как откри убийството?

— Минавах покрай вратата и надзърнах през шпионката — собственикът придоби гузно и глуповато изражение. — Всички врати имат шпионки. Обичам да проверявам стаите от време на време, за да се уверя, че всичко е наред.

А и сигурно му доставяше удоволствие да наблюдава любовниците.

— Значи си надникнал в стаята. Какво се случи после?

— Видях го ето така — собственикът хвърли поглед към трупа, преглътна я мъчително и отмести поглед.

— Ти ли доведе полицията?

— Не — отвърна собственикът и побърза да добави: — Канех се, разбира се, но така и не успях. Помислих си, че първо трябва да кажа на клиентите си какво се я е случило, и да им дам време да си тръгнат.

Сано знаеше, че прелюбодейците не искаха полицията да ги хване на място, където е извършено престъпление, а и собственикът не би искал да ги замесва в скандал и да ги загуби като клиенти.

— Но точно тогава чух хлопане по вратата — продължи собственикът — и викове: „Полиция! Пуснете ни да влезем!“ Когато отворих вратата, те се втурнаха право към тази стая… сякаш вече знаеха за убийството.

Сано отмести поглед към полицейския началник Хошина, който се въртеше наоколо.

— Откъде са научили?

— Полицаите от местния патрул са били на обичайния обход в своя район заедно с цивилните си помощници, когато внезапно са чули някой да вика: „Уважаемият владетел Мацудайра Дакуемон е бил убит в «Знака на заслеплението»!“ — отвърна Хошина. — Не са видели кой крещи, защото непознатият е избягал. Тогава полицаите са дошли и са намерили Дакуемон. Уведомиха мен за станалото, а аз съобщих на владетеля Мацудайра. Дойдохме тук незабавно.

Тази странна история за анонимния вестител прозвуча на Сано доста неправдоподобно. Той подлагаше на съмнение всичко казано от Хошина, но вероятно убиецът бе пожелал убийството да бъде установено и затова бе уведомил полицията. Той се обърна отново към собственика:

— И когато намери Дакуемон, жената вече я нямаше в стаята?

— Да, господарю.

— Ти видя ли я да си тръгва?

— Не, господарю. Вероятно е излязла през тайния вход. Води към уличката зад къщата.

Сано се обърна към детективите си.

— Маруме сан, кажи на хората ни отвън да претърсят района за жената — нареди, макар и да знаеше, че за времето от убийството до пристигането им тя би могла да е вече далеч. — Фукида сан, огледай тайния проход и уличката отзад за евентуални улики.

Маруме тръгна. Фукида взе една лампа от собственика и скочи в дупката, която прелюбодейците използваха в случай на нужда, за да избягат. Владетелят Мацудайра се изправи на крака като купчина натрошени камъни, които се сляха в планина. Стъписаното му изражение бе изчезнало; борбеният му дух се бе възвърнал, а очите му искряха от гняв.

— Защо трябва да си правиш труда да дириш жената? — попита той Сано.

— Възможно е да е била свидетел на убийството или самата тя да е извършителят.

— Кой го е грижа за някакви си свидетели? — избухна владетелят Мацудайра със свити юмруци и потръпващи ноздри. — Нямаме нужда някой да ни казва какво се е случило тук тази вечер. И двамата знаем, че племенникът ми не е бил убит от любовницата си.

— Тя е била с него — изтъкна Сано. — Това, че е изчезнала, предполага, че е виновна. Изглежда, Дакуемон е бил убит от човек, когото е познавал и комуто е имал доверие. Убийството му може да е случай на любовна история с трагичен завършек.

При все това Сано се съмняваше, че престъплението бе толкова обикновено. Убийството на Дакуемон тъй скоро след насилствената смърт на Макино едва ли бе просто съвпадение.

— Това не е разпра между любовници, а политическо убийство! — отсече владетелят Мацудайра, изразявайки на глас мислите на Сано.

— Освен това е ясно кой е виновникът — добави Хошина.

— Дворцовият управител Янагисава — владетелят Мацудайра изрече името, все едно изплюваше отрова от устата си.

Злобната усмивка на Хошина изразяваше удоволствието му от замесването на някогашния му любовник в убийството на безспорния наследник на шогуна. Сано почувства как сърцето му се свива от предчувствието, че непримиримостта между двете фракции ще се разгори без значение, как или защо всъщност е умрял Дакуемон.