Лора Роуланд - Цуамоно

— Може ли да попитам за какво е всичко това? — поклони се Янагисава на шогуна.

— А… — разсеян от присъствието на Йоритомо, шогунът се запъна, но после продължи: — Току-що научих ужасна вест. Снощи е бил убит Дакуемон.

Възхищението от сина бе намалило отчасти гнева към бащата, както и скръбта по смъртта на любимеца му. Владетелят Мацудайра и Хошина наблюдаваха сцената слисани. Сано се удиви на изумителната далновидност, вдъхновила Янагисава да доведе сина си като оръжие, с което да осигури собствената си защита.

Янагисава изглеждаше искрено потресен от вестта за убийството. И да си бе дал сметка, че смъртта на Дакуемон бе в негова изгода и че фракцията на владетеля Мацудайра бе загубила позиции, не го показа по никакъв начин.

— Какво се е случило?

— Бил е намушкан смъртоносно в един дом за тайни любовни срещи — отвърна Хошина. — Само дето на вас всъщност не ви е нужно да питате, нали?

— Какво трябва да означава това?

Недоумението на Янагисава изглеждаше също толкова неподправено, колкото и шокът му.

— Той има предвид, че знаеш къде и как е умрял Дакуемон, защото убиецът си ти! — заяви гневно владетелят Мацудайра.

Шогунът с неохота откъсна поглед от Йоритомо и се втренчи в Янагисава с възобновено подозрение.

— Ваше превъзходителство, това е абсурдно! — възкликна Янагисава, видимо разтърсен от изумление и възмущение. Дъхът му изригна от него в гневен изблик: — Аз не съм убил Дакуемон!

— Не със собствените си ръце — уточни владетелят Мацудайра. — Не си изцапал ръцете си с кръв, защото си пратил някой от лакеите си да ти свърши мръсната работа.

— Не съм припарвал до никакъв дом за тайни срещи! — продължи Янагисава, извисявайки глас над гласа на съперника си, след което се обърна към шогуна и заяви разпалено: — Стражите ми ще потвърдят, че снощи не съм напускал жилището си.

— Вижте колко държи да покаже, че разполага с алиби — изсмя се подигравателно Хошина. — Човек с неговото богатство и с подобна власт може с лекота да подкупи или да принуди други да излъжат заради него.

Янагисава се премести така, че да закрие Хошина е от погледа на шогуна.

— Аз не съм имал причина да убия Дакуемон. Техните обвинения са фалшиви, ваше превъзходителство. Не ги слушайте. Имайте ми доверие. Кълна се, че съм невинен!

Погледът, който той бе вперил в Токугава Цунайоши, намекваше за дългогодишната им връзка. Гласът му стана дрезгав и страстен. Но Сано си спомни за разговора си с него предишната нощ и за подозрението си, че Янагисава крои нещо. Дали дворцовият управител бе замислял убийството на Дакуемон? Затова ли се чувстваше достатъчно уверен да твърди, че владетелят Мацудайра е уязвим, и да обещава на Сано възнаграждение, ако премине на негова страна? Янагисава така бе вплел поглед с погледа на шогуна, че по издаващите вътрешна слабост черти на върховния диктатор трепна колебание.

— Не му вярвайте! — възкликна владетелят Мацудайра, вбесен, че Янагисава бе на път да го надхитри. — Той е виновен. Лъже, за да си спаси кожата. И е довлачил копелето си, за да смекчи чувствата ви към него и да ви накара да забравите племенника ми.

Владетелят Мацудайра хвърли презрителен поглед към Йоритомо, който се изчерви и сведе глава. „Ако Янагисава е убил Дакуемон, той би очаквал да бъде обвинен в убийството и би дошъл подготвен да се отбранява“, осъзна Сано. Йоритомо бе неговото оръжие срещу владетеля Мацудайра, както и щитът му срещу гнева на шогуна.

— Той ви прави на глупак, какъвто смята, че сте, уважаеми братовчеде! — възкликна владетелят Мацудайра.

Шогунът втренчи в Янагисава ужасен поглед.

— Истина ли е? — попита, лутайки се между страха и гнева.

— Разбира се, че не — отвърна Янагисава. — Владетелят Мацудайра и полицейският началник Хошина се опитват да ви измамят. Нека се запитаме защо така изгарят от нетърпение да ви убедят, че аз съм убил Дакуемон. Предполагам, че извършителите са те и искат сега да ме набедят.

Владетелят Мацудайра и Хошина изглеждаха сащисани от неочакваната контраатака, макар че според Сано те трябваше да са наясно, че Янагисава смяташе нападението за най-добрата защита. Сега шогунът пренасочи своите подозрения, страх и гняв към тях:

— Вие затова ли… ъ-ъ… обвинихте Янагисава сан?

— Дори самата идея за това е скверност! — лицето на владетеля Мацудайра стана толкова червено, че Сано си помисли, че може да спука някоя вена. — Защо ще убивам собствения си племенник?