Лора Роуланд - Цуамоно

— Сосакан сама, много внимавай къде стъпваш — заяви владетелят Мацудайра с неприязън.

— Който върви сам, няма на кого да разчита да му подаде ръка, ако падне — заяви тихо Янагисава. — Воин, който хвърля щита си по време на битка, си проси раните.

В гласа му звучаха и заплаха, и презрение заради упоритостта на Сано. Смисълът на казаното бе ясен — ако не успееше да разкрие престъпленията, не можеше да очаква, която и да е от фракциите да го спаси от тежкото наказание, както щеше да стане, ако бе преминал на едната или на другата страна. А Янагисава току-що бе отменил примирието, което до този момент го бе бранило от атаките му.

— Колкото до вас… — шогунът посочи с треперещ пръст към Янагисава, владетеля Мацудайра и Хошина. — Не искам да виждам никого от трима ви, докато не… ъ-ъ… не се уверя, че не сте убили нито Дакуемон, нито главния старейшина Макино.

По лицата на тримата се изписа тревога. Сано си даде сметка, че това съвещание бе влошило и тяхното положение. Откритите им нападки един срещу друг бяха предизвикали насрещен удар и те бяха загубили доверието на шогуна.

— Свободни сте — обяви шогунът, махайки с ръка, за да отпрати Сано, владетеля Мацудайра, дворцовия управител и хората им.

Щом те се изправиха, същото стори и Йоритомо. Шогунът се протегна към него и го хвана за ръба на робата му.

— Ти можеш да останеш.

Сано видя изпълнения с триумф поглед, който Янагисава хвърли към владетеля Мацудайра, докато всички те извеждаха хората си от приемната. В отговор владетелят Мацудайра се навъси. Янагисава бе пристигнал като човек в смъртна опасност, а напускаше с преимущество, макар и незначително. Неговият потенциален наследник на шогуна бе жив, докато наследника на Мацудайра вече го нямаше.

Отвън пред двореца зимният вятър люлееше голите черни клони на дърветата. Сиви облаци сграбчиха в капана си изгряващото слънце и затулиха небето. Владетелят Мацудайра и дворцовият управител Янагисава строиха войниците си и застанаха един срещу друг.

— Няма да чакам сосакан сама да те предаде на съда за убийството на племенника ми — заяви владетелят Мацудайра на врага си и оголи зъби в зловеща усмивка, а омраза, мъка и ярост бушуваха в очите му като развилнял се огън. — Лично аз ще отмъстя за смъртта му. Отплатата ми ще започне още днес.

— В такъв случай и кончината ти — отвърна дворцовият управител Янагисава с не по-малка враждебност.

Двамата врагове поеха начело на войниците си в противоположни посоки. Сано внезапно видя личните си грижи умалени от опасностите, заплашващи Япония. Убийството на Дакуемон бе увеличило политическото напрежение до състояние на война.

Условията, които вървяха с любовта му, бяха още по-отблъскващи, отколкото й се бяха сторили в първия момент. В съзнанието й преливаше от мисли черна, пагубна клоака, която тя не искаше да допусне. Чувството за вина и отвращението, които изпитваше, бяха тъй силни, че почти й призляваше, което отравяше очакването на предстоящото възнаграждение. Тя се луташе между въодушевлението, ужася и изкушението да се откаже сега, за да избегне по-нататъшното мъчение. Но бе стигнала дотук, а боговете не я бяха поразили като наказание за предателството, извършено или замислено. Трябваше да измине и остатъка от пътя до целта — да изпълни желанията на своя съпруг. Залитайки, се отправи към пазачите при портата и каза:

— Искам да видя госпожа Рейко.

— Няма я — отвърна единият.

Госпожа Янагисава ахна и разшири очи от изненада. Не бе очаквала да бъде възпрепятствана от една толкова обикновена причина, като отсъствието на Рейко. Потребността й да угоди на съпруга си бе усилила нуждата й да прекара известно време с приятелката си. Връхлетяна от постоянното подозрение, че Рейко се стараеше да я избягва, възкликна:

— Не ти вярвам! Веднага ме заведи при госпожа Рейко!

— Съжалявам, но не е възможно — отвърна пазачът. — Когато се върне, ще й кажа, че сте идвали.

Обзета от неистово отчаяние, госпожа Янагисава се разкрещя на стражите като обезумяла. Чул врявата, един от детективите на сосакан сама побърза да излезе пред портата. Той се опита да я успокои, докато тя продължаваше яростно да настоява да види Рейко.

— Можете да дойдете пак по-късно — каза той.

— Зная, че е тук! — пищеше госпожа Янагисава. — Тя е длъжна да ме приеме!

След продължителна разпра детективът каза накрая:

— Добре тогава — можете сама да се убедите, че госпожа Рейко не си е у дома.