Лора Роуланд - Цуамоно

Той кимна към Сано, а тънките му устни се разтегнаха в зловеща усмивка. — Сега вече ти позволявам да потвърдиш думите ми.

Макар че не желаеше да излъже в полза на Янагисава, Сано не бе способен да изкриви фактите, за да угоди на владетеля Мацудайра. Седеше със скован език, докато пътеката, която бе проправял между двамата противници, се превръщаше в тесен хлъзгав хребет, ограден от дълбоки пропасти.

— Онемя ли, сосакан Сано? — попита шогунът, ядосан от разпрата, чийто скрит смисъл му убягваше. — Кажи ми на какво да вярвам. Всички останали да… ъ-ъ… замълчат. Всички тези викове… ъ-ъ… ми причиняват главоболие.

Със съзнанието, че е обречен, каквото и да кажеше, Сано избра истината.

— Допускам, че Дакуемон може да е видял, чул или установил нещо, което да му е подсказало кой е убил Макино. Възможно е този убиец наистина да е премахнал Дакуемон, за да му попречи да говори.

Хошина изглеждаше оневинен, а владетелят Мацудайра — усмирен. Лицето на Янагисава помръкна от мисълта, че Сано бе избрал страната на враговете му.

— Това е възможно, защото онази нощ Дакуемон е бил на местопрестъплението — продължи Сано. — Той ми го каза. Но, от друга страна, присъствието му там го прави заподозрян. Не е изключено той самият да е убил Макино.

Янагисава кимна успокоен. Владетелят Мацудайра настръхна, защото Сано бе поставил под съмнение невинността на мъртвия му племенник. Сано продължи да се движи предпазливо по хлъзгавия ръб:

— Но има и други възможни причини за убийството на Дакуемон — например враждебните отношения между него и дворцовия управител Янагисава. Аз дори и още не съм започнал да провеждам разпити по случая с убийството на Дакуемон. Трябва да бъдат разследвани и членовете на семейството му, защото множество убийства са извършени от близък на жертвата.

Владетелят Мацудайра взе да диша шумно през стиснати зъби, докато се мъчеше да овладее яростта си, че според Сано той би могъл точно както бе предположил Янагисава, да убие собствения си племенник.

— Полицаите също са заподозрени — каза Сано и впери поглед в Хошина, който се бе напрегнал, готов да се хвърли върху него побеснял.

Той изтъкна странната история за това, как служители от полицията са чули за убийството и колко бързо са пристигнали на местопрестъплението.

— А те са тясно свързани с владетеля Мацудайра.

Въздухът в залата за аудиенции бе наситен със страх, враждебност и предчувствие за опасност. Сано знаеше, че бе очернил дворцовия управител Янагисава, владетеля Мацудайра и полицейския началник Хошина достатъчно, за да им създаде големи неприятности независимо кой бе виновен и кой не. Но шогунът го изгледа с изражение на пълна, съвършена обърканост. — Аз… ъ-ъ… не успях съвсем да разбера всичко, което каза — измърмори Токугава Цунайоши. Хрисимият му глас отразяваше вечния страх да не изглежда — глупав. — Онова, което искам да знам, е кой е убил с Макино. Кой е убиецът на Дакуемон?

Янагисава и владетелят Мацудайра пронизваха Сано с остри, стоманени погледи, всеки от тях в опит да го принуди да назове другия. Той си даде сметка, че това бе неговата последна възможност да избере страна, краят на договарянето на пътека между двамата противници. Обзе го гняв и в същото време се почувства обект на принуда. Природната му упоритост втвърди волята му. Нямаше да се поддаде на натиска, каквото и да се случеше.

— Твърде рано е да се каже кой е убиецът — заяви той. — Има и други заподозрени, които трябва да бъдат разследвани — например домакинството на главния старейшина Макино и жената, с която Дакуемон се е виждал в дома за тайни срещи и която е изчезнала, преди да пристигне полицията.

Шогунът оклюма, обзет от разочарование. Владетелят Мацудайра и дворцовият управител гледаха Сано свирепо. Той видя, че, отказвайки да се подчини, на когото и да е от тях, бе вбесил и двамата. В следващия миг погледите им станаха студени и далечни, след което изобщо престанаха да го гледат. Сано си се представи как стои на брега на река, изпълнена със смъртно опасни бързеи. Оскъдната сигурност, предложена от дворцовия управител и владетеля Мацудайра, му изглеждаше като разсечен от собствения му меч слаб въжен мост, който се бе устремил към водната стихия.

— Ами, тогава… ъ-ъ… по-добре се залавяй за работа — нареди му шогунът. — Теб ще държа отговорен да… ъ… откриеш и да ми докладваш кой е убиецът на Дакуемон, както и на главния старейшина Макино.

Като капак на всичките му неприятности сега Сано трябваше да разреши не един, а два случая на убийство. Възможно бе да са свързани и извършителят да я бе един и същ; доказателства за това обаче липсваха. Но пък и двата случая му обещаваха едно и също сурово наказание за провал — понижение, изгнание или смърт.