Лора Роуланд - Цуамоно

— Не си избрал, когото трябва.

Докато публиката ги аплодираше, Тамура отсече:

— Край на лъжите! — ярост и решимост втвърдиха строгото му, подобно на маска лице. — Признай си вината, преди да умреш, страхливецо!

Острието му проблесна на слънцето, което влизаше през прозорците на тавана.

Макар че разбираше достойнството и честта, които се залагат в една вендета, и не желаеше да пречи на събрат самурай да изпълни своя дълг и да отмъсти за мъртвия си господар, Сано не можеше да позволи на Тамура да поеме закона в свои ръце. Само шогунът имаше правото пръв да прати Кохейджи на съд, ако решеше. Сано излезе на сцената.

— Тамура сан — извика той.

Шумът откъм публиката заглъхна в напрегнато очакване. Тамура се извърна и погледна за миг към Сано, но без да отклонява вниманието си от Кохейджи.

— Сосакан сама — рече той с ироничен и в същото време враждебен тон. — Хиляди благодарности, задето установихте, че тази гнусна отрепка е убиецът на моя господар. Предполагам, че ви дължа извинение, че съм ви подценил. Сега, ако бъдете така добър да не се намесвате, ще ви спестя труда да го арестувате.

Той се хвърли напред и замахна с меча си към Кохейджи. Актьорът отскочи назад, едва успявайки да избегне острието. Зрителите ги аплодираха. Жаждата им за вълнуващи изживявания бе по-силна от тревогата, че животът на любимия им актьор е в опасност.

— Аз не съм убиецът! — възкликна Кохейджи с явно отчаяние. — Попитайте Окицу. Тя ще ви каже.

— Вече го стори — отвърна Сано. — Разказа ми цялата история.

— По-високо! — прозвучаха викове откъм публиката. — Не ви чуваме!

Сано хвърли поглед през рамо и видя стотици жадни за зрелища лица, вперили погледи в него — той бе станал част от пиесата.

— Ти наистина си убил Макино — каза на Кохейджи, след което се обърна към Тамура: — Но той не е убиец.

И двамата мъже се втренчиха в него. Тамура спря миг преди да се хвърли в нова атака. Върху лицата на противниците се изписаха недоумение и объркване.

— Тамура сан, ти си чул само част от историята — поясни Сано. — Чул си ме да казвам на Агемаки, че Кохейджи е бил нает да убие господаря ти. Ако не беше хукнал тъй бързо, щеше да чуеш, че не е имало заговор за убийството на главния старейшина, което всъщност е нещастен случай.

— Какво? — възкликна Тамура.

Публиката притихна, обзета от нетърпение да чуе разговора.

— Макино е загубил съзнание по време на сексуалната игра — каза Сано.

Кохейджи изпусна шумна въздишка на облекчение, че истината е излязла наяве.

— Точно така — потвърди той. — Макино рухна мъртъв върху Окицу и мен, докато малко го забавлявахме.

— Млъквай! — решен да дири отмъщение, Тамура замахна с меча си към Кохейджи.

Публиката ахна. Кохейджи извади своето оръжие и взе да отбива ударите; публиката го насърчаваше разпалено. Но мечът му бе само театрален реквизит и Тамура посече дървеното му острие. Кохейджи се втренчи стъписан в ненужното парче дърво, което падна от ръката му.

— Не ви вярвам! — отсече гневно Тамура, обръщайки се към Сано. — Опитвате с измама да попречите на отмъщението ми.

— Нищо подобно! — заяви Сано. — Заговорът за убийство е измама.

Със свиреп поглед Тамура вдигна меча си и понечи да се хвърли към Кохейджи, който извика отчаяно:

— Изведете го от тук, моля ви!

Сано махна на Хирата и детективите да обградят Тамура. Те тръгнаха към него, но в този миг той им нареди:

— Махнете се от пътя ми! Оставете ме да приключа с него!

В очите му припламна обаче нерешителност. Сано бе разколебал убедеността му, че убиецът на господаря му е Кохейджи.

Група мъже скочиха на пътеката към сцената. Облечени в дрипави дрехи те изглежда, бяха ронин. Сано осъзна, че искаха да се присъединят към действащите лица. Бяха твърде възбудени… или твърде пияни, за да се тревожат за последствията от намесата си в дело на бакуфу. Хората на Ибе и Отани им попречиха да се втурнат на сцената. Водачът им, брутален тип с брадясало лице и червена кърпа на главата, изкрещя:

— Бой! Бой!

Публиката поде възгласите му. Ритъмът, съпровождан с тропане на нозе и пляскане на ръце, разтърси театъра.

— Макино е изпил твърде много афродизиак и се е пренапрегнал — обясни Сано. — Той си е отговорен за смъртта, не някой друг.

Тамура застина намясто. Лицето му изразяваше първо слисване, после — отвращение и накрая — съгласие, че похотливите навици, а не замислено убийство са причината за смъртта на господаря му.