Лора Роуланд - Цуамоно

Госпожа Янагисава отмести очи от Рейко, сякаш те бяха прозорци, през които за неин ужас Рейко можеше да види тъмните места в съзнанието й и спомена за извършеното престъпление.

— Свидетелят е проследил паланкина ти дотук. Видял те е в двора заедно с Кикуко.

Госпожа Янагисава придоби изражение, което Рейко бе виждала, когато веднъж тя бе притисната в ъгъла. Кожата около очите й се изопна и ги превърна в цепки. Заприлича на котка, притихнала тревожно, с щръкнали назад уши.

— Ти си убила Дакуемон, защото съпругът ти го е поискал от теб, нали? Няма смисъл да отричаш.

Госпожа Янагисава се извъртя, избягвайки изпитателния й поглед. Рейко се премести, за да остане с лице към нея. Внезапно госпожа Янагисава вирна глава.

— Мислиш се за много умна. Сигурно се поздравяваш, защото си мислиш, че си открила нещо, което можеш да използваш срещу мен. Както винаги, съдбата е невероятно благосклонна към теб!

Дишането й се ускори, а въздухът започна да излиза от устата й със съскане подобно на пара; страните й запламтяха. Тя се приближи до Рейко.

— Но ти не си единствената късметлийка с ум. Искаш ли да разбереш как го извърших?

Когато Сано пристигна пред театър „Накамураза“, придружен от Хирата, отряд детективи, надзорниците и войниците им, там се бе събрала тълпа. Сред невъобразима врява и блъсканица хората прииждаха към входа, където полицаите едва ги удържаха. От постройката се разнасяше хор от възторжени възгласи, а по улицата се стичаха нови тълпи почитатели, нетърпеливи да се включат във всеобщото въодушевление. Сано и спътниците му скочиха от конете си и едва си пробиха път през множеството.

— Какво става тук? — обърна се Сано към полицаите.

— Някакъв смахнат самурай скочил на сцената по време на представлението — обясни един от тях. — Сега е там горе и заплашва един от актьорите.

Сано бе планирал да влезе в театъра, да изчака края на представлението и да арестува Кохейджи без излишен шум. Сега с подигравателна усмивка се сбогува с идеята, че нещо в разследването му можеше да се случи така, както го бе замислил. Тълпата отзад напираше. Наблизо Хирата и детективите разблъскваха буйни зрители. Надзорниците и хората им се бутаха все още в края на тълпата.

— Пуснете ни — каза Сано на полицая. — Ние ще въдворим ред.

Полицаите изтласкаха тълпата назад и я задържаха достатъчно дълго, за да могат Сано и спътниците му да се промъкнат през вратата.

Театърът бе претъпкан с хора. Сано не виждаше сцената, защото публиката бе станала на крака, а някои от зрителите дори бяха стъпили върху преградите между отделенията с местата за сядане и точейки врат, му пречеха на видимостта към сцената. Подобното на пещера помещение кънтеше от виковете им. Миризмите на алкохол и пот се смесваха с лютивия тютюнев дим, който замъгляваше сумрачната зала. Сано почувства, че атмосферата е заредена с насилие — заразително и упойващо. Той скочи на платформата — единствената все още свободна пътека към сцената.

Докато Хирата и останалите бързаха след него, публиката им махаше и ги съпровождаше с възторжени викове и аплодисменти. Шумът отекваше в ушите на Сано. Заобикаляха го грозни и изкривени от кръвожадност лица. На самата сцена видя застанали един срещу друг двама мъже. Единият държеше вдигнат високо меч. Другият се бе свил уплашено, бе протегнал напред ръце с отворени към нападателя длани. Приближавайки до сцената, Сано разпозна в него Кохейджи. Той носеше самурайски костюм — широки панталони, два меча на кръста, туника и дълго кимоно. Гримираното му лице изразяваше стъписване и страх. Другият — облечен в черно — бе Тамура. Изненадан, Сано се закова на ръба на сцената.

— Дошъл съм да отмъстя за смъртта на моя господар, почитаемия главен старейшина Макино! — изкрещя Тамура и насочи меча си към Кохейджи. — Ти, който отне живота му, ще заплатиш с кръвта си!

Зрителите закрещяха. Може би смятаха, че това бе част от пиесата, но Сано знаеше, че той изпълнява вендетата, която се бе заклел, че ще постигне убиеца на Макино. Внезапно Сано си спомни, че бе чул стъпки отвън пред параклиса в имението на Макино, докато бе разпитвал Агемаки. По всяка вероятност е бил Тамура, който е подслушвал. Хирата възкликна:

— Той ви е чул да казвате, че Дакуемон е наел Кохейджи да убие господаря му!

— Ти си полудял — заяви Кохейджи на Тамура. — Не съм убил Макино.

Но страхът, прикрит зад презрителния тон, който внезапно трепна, го издаде.