Лора Роуланд - Цуамоно

— Не е поза — прошепна отчаяно госпожа Янагисава. Гласът й секна и тя изхлипа. — Той беше искрен. Ако го беше чула… ако го беше видяла как ме любеше… щеше да повярваш.

— Би трябвало да знаеш, че сексът не означава непременно любов — Рейко изпита жал и едновременно с това презрение към простодушието на госпожа Янагисава. — Твоят съпруг се е наслаждавал на съзнанието, че си му предана робиня.

В очите на госпожа Янагисава заблестяха сълзи на яростна омраза.

— Това не е истина! Ти просто ревнуваш, защото съпругът ми е по-издигнат от твоя. Мразиш всички, които притежават повече от теб.

— Това се отнася за теб — възрази Рейко. — Когато теб вече те няма, съпругът ти дори няма да тъгува за теб. А какво ще стане с Кикуко, когато умреш? Кой ще се грижи за нея? Баща й няма да й обръща внимание, както винаги. Тя ще умре от самота и скръб по теб.

Госпожа Янагисава се втренчи в Рейко, искрено ужасена от тази мрачна картина на бъдещето пред Кикуко.

— Но може би ти нямаш нищо против да я пожертваш от любов към съпруга си — продължи Рейко. — Може би нямаш нищо против той да се издигне във властта върху трупа на обичното ти дете!

Очите на госпожа Янагисава се изпълниха с ужас. Устните й помръднаха в неизречен протест, докато илюзиите й се разпадаха. Рейко я наблюдаваше как постепенно осъзнава потресаващия факт, че е била измамена и че дворцовият управител изобщо не се вълнуваше дали те двете с Кикуко щяха да платят цената на неговия триумф. От устата й се изтръгна сърцераздирателно стенание.

— Не му позволявай да се измъкне безнаказано — призова я Рейко. — Той не заслужава нито всеотдайността ти, нито любовта ти. Ела с нас. Кажи на света с как си била подведена да убиеш Дакуемон. Нека дворцовият управител си получи заслуженото наказание. Може би тогава ще пощадят живота ти и Кикуко няма да загуби майка си.

Госпожа Янагисава взе да диша все по-учестено, с мъчително хриптене, после заклати глава и взе да тропа с нозе. Стенеше и скубеше косите си. Очите й се въртяха, отчаяно дирейки някакво успокоение за болката й или мишена за гнева й. Спряха се на Рейко. — Ти си виновна за всичко! Винаги побеждаваш. Но не и този път.

С оглушителен писък тя се хвърли срещу Рейко, и протегнала напред ръце със свити пръсти, подобно на лапи. Рейко отскочи встрани, а детективите се втурнаха напред да спрат госпожа Янагисава, но тя бе твърде бърза. Сграбчи Рейко за врата. От инерцията на тялото й двете се строполиха на земята.

Когато се проснаха заедно на пода, Рейко изкрещя. Госпожа Янагисава я стисна за гърлото. Рейко се опита да откопчи пръстите й, но те бяха сякаш от желязо. Рейко се закашля, опитвайки се да си поеме дъх. Лицето на госпожа Янагисава, изкривено от ярост и умопомрачение, надвисна над нейното, а от устата й изригнаха писъци и вой. Горещ парещ дъх облъхна Рейко. Тя чу как детективите се развикаха, докато се опитваха да откъснат жената от нея. Вдиганаха госпожа Янагисава, но тя стискаше здраво.

Рейко усети, че самата тя се отделя от пода, все още в хватката й. Взе да я рита, да дере китките й, като през цялото време се давеше и хриптеше. В гърдите й се надигна паника. Пред очите й заиграха черни петна. Оглушителното думкане на сърцето й заглуши всички останали звуци.

Внезапно госпожа Янагисава охлаби ръце. Рейко рухна на пода, гълтайки въздух, стенеща от облекчение. Притисна ръка върху шията си — разранена и насинена. Щом зрението й се проясни, видя, че детективите бяха хванали госпожа Янагисава, която сипеше проклятия, крещеше и се мяташе в ръцете им. Но блъскането в ушите и продължаваше и тя осъзна, че причината не е сърцето й.

— Какъв е този звук?

Детективите се заслушаха. Госпожа Янагисава млъкна и престана да се съпротивява. Думкането спря. Тичащи нозе отвън оповестиха нахлуващо в имението множество. Мъжки гласове се извисиха в яростни викове сред звън на стоманени остриета. Шумът отекна из къщата. В приемната с решителна стъпка влязоха отряд самураи в бойни доспехи, размахващи заплашително мечове. Залитайки, Рейко се изправи на крака. Тя видя герба на Мацудайра върху броните над войниците и замръзна, осъзнавайки с изумление ставащото.

Фракцията на Мацудайра бе нападнала имението на дворцовия управител Янагисава. Думкането, което бе чула, бе от стенобитната машина, която разбиваше портите. Нападателите се изправиха срещу детективите, вперили враждебни погледи в Рейко и госпожа Янагисава. Предводителят на войската на Мацудайра попита: