Лора Роуланд - Цуамоно

— Кои сте вие?

Един от детективите обясни, че той и другарите му са васали на сосакан сама. Представи жените и после попита:

— Какво става?

— Армията на дворцовия управител Янагисава се оттегли от битката — отвърна предводителят. — Повечето му съюзници преминаха на наша страна. Владетелят Мацудайра убеди шогуна да прогони дворцовия управител от двора. Тук сме, за да го заловим.

Госпожа Янагисава изстена ужасена. Рейко не можеше да повярва, че корумпираният хитър дворцов управител най-накрая бе паднал от власт. Покрай вратата на приемната нататък по коридора войниците на Мацудайра извеждаха един по един служители на Янагисава. Накрая вървеше самият дворцов управител. Двама от противниковата армия държаха ръцете му. Той вървеше с гордо вдигната глава, със свирепо изражение и вперен напред поглед. Зад него се препъваше Кикуко, водена от друг войник. Тя видя госпожа Янагисава и извика: — Мама! Мама!

— Не! — изпищя госпожа Янагисава.

Отскубна се от детективите на Сано и се хвърли — ридаеща към детето и съпруга си, които миг по-късно загуби от поглед. Предводителят на войската на Мацудайра я хвана и заяви:

— Имаме заповед да арестуваме цялото семейство на дворцовия управител. Тръгвай без повече шум.

Зашеметена от твърде много емоции, които й пречеха да осмисли ставащото, Рейко проследи с поглед как войниците отведоха противничката й.

Детективите отведоха усмирилия се Кохейджи зад платното в дъното на сцената. Завесата падна. Публиката напускаше залата сред гръмки неодобрителни възгласи. Хирата, който вървеше редом със Сано, бе обзет от неистово разочарование. Разследването бе приключило. Човекът, когото бе подминал като една съвсем незначителна фигура, се бе оказал убиецът на главния старейшина Макино. А Хирата не бе сторил нищо, за да си върне доверието на Сано, да се докаже като достоен самурай или да възстанови репутацията си. Играта по правилата не бе помогнала. Най-ценната улика, която бе открил — тайното жилище на Дакуемон — бе твърде недостатъчна. Нищо от случилото се не бе изисквало неговата героична намеса. Сега бе принуден да чака следваща възможност да се реабилитира, която можеше никога да не настъпи. Само ако можеше да получи още един шанс, сега, да възстанови честта си!

Внезапно от другата страна на завесата се разнесоха крясъци и боричкане. Бандата ронини се втурнаха зад завесата, размахвайки мечове, преследвани от Ибе, Отани и войниците им. Хирата едва имаше време да осъзнае, че ронините бяха решили твърдо да си получат своята битка, пращайки по дяволите обстоятелствата, когато водачът им с червената кърпа на главата се хвърли срещу Сано. С неистов рев в необуздана страст той вдигна меча си, стиснал дръжката с две ръце.

— Пазете се! — извика Хирата.

В същия миг Сано се обърна и очите му регистрираха връхлитащия нападател. Ръката му отскочи към меча му. Но Хирата го изпревари и първи измъкна оръжието си. Хвърли се пред него. В момента, когато ронинът се озова достатъчно близо, за да може да нанесе своя удар, Хирата разсече корема му. Ронинът изрева, олюля се и спря. Очите му засвяткаха от болка и лудост. Взе да се свлича, но продължаваше да държи меча във вдигнатите си ръце. С последни сили замахна яростно надолу и издъхна.

Случи се за миг. Хирата нямаше време да отскочи. Острието се плъзна по лявата му тазова кост и се заби дълбоко в бедрото му. Той извика от острата болка, която се плъзна по мускулите, вените и сухожилията му. Изпусна меча си и рухна тежко на сцената. Пулсиращи спазми изкривиха чертите му в болезнена гримаса.

Чу как Сано възкликна с тревога и ужас:

— Хирата сан!

Зърна мъртвия ронин, който лежеше наблизо, а после — детективите и войниците на надзорниците, които се сражаваха с бандата. Образите им се размиха в неясна картина. Видя как кръвта блика от раната на бедрото му през разкъсаните му дрехи и се разлива на локва около него. Пулсът му се ускори, задавиха го хрипове, зави му се свят, усети непреодолима слабост. Ужас прониза дълбините на духа му. Беше участвал в толкова битки, беше раняван и винаги бе оцелявал. Този път обаче усети, че раната му бе различна.

Видя Сано, надвесил над него ужасено лице. Господарят му беше жив и невредим. Той стисна ръката на Хирата в своята силна топла длан и изкрещя:

— Доведете лекар!

Както стенеше от болка и ужас пред надвисналата смърт, Хирата бе връхлетян от съзнанието за ослепителен триумф. Той бе поел фаталния удар, предназначен за Сано. Бе извършил своята героична постъпка и бе постигнал върховната слава да пожертва себе си за Сано.