Лора Роуланд - Цуамоно

— Но шогунът ще иска Сано сан да остане, нали? — прошепна тревожно Мидори.

Рейко видя, че тя си бе дала сметка за последствията — отидеше ли си Сано, Хирата също щеше да загуби службата си в режима на Токугава. Двамата със Сано щяха да станат ронини, щяха да загубят домовете и поминъка си, а честта им щеше да бъде опетнена след години на вярна служба и доброволна саможертва.

— Нима шогунът няма да задържи Сано и детективския отряд, независимо от мнението на владетеля Мацудайра?

— През последните три дни шогунът се е уединил в двореца — отвърна Рейко. — Току-що извика съпруга ми на аудиенция заедно с владетеля Мацудайра. Предполагам, че скоро ще разберем дали сме в безопасност… или сме съсипани.

Сякаш ритъмът на съдбата отекваше в гърдите му, докато Сано прекосяваше залата за аудиенции към подиума, на който седеше шогунът. Върховният диктатор го очакваше в безизразно мълчание. Владетелят Мацудайра, коленичил на почетното място вдясно от него, гледаше Сано със сурово изражение. Четиримата членове на съвета на старейшините го наблюдаваха мрачно от двата си реда върху горното ниво на пода под подиума. Стражите, застанали около помещението, и секретарите зад бюрата си покрай стената избягваха погледа му. Това хладно посрещане го убеди, че постът му като избраник на шогуна и негов почитаем следовател на събития, обстоятелства и хора щеше да приключи още днес.

Когато коленичи на долното ниво на пода и се поклони на присъстващите, забеляза младия мъж, коленичил от лявата страна на шогуна. Какво правеше тук Йоритомо — синът на дворцовия управител Янагисава? Изненадата почти засенчи ужаса на Сано. Беше чул, че цялото семейство на Янагисава е пратено в изгнание. Защо владетелят Мацудайра бе пощадил момъка? Сано можеше само да предполага, че Йоритомо бе прелъстил и омаял шогуна така силно, че той бе настоял да задържи момчето в крепостта Едо въпреки възраженията на владетеля Мацудайра.

— Поздрави, сосакан сама — каза шогунът с отпаднал глас.

Изглеждаше по-възрастен и болнав от когато и да било. Сано не го бе виждал такъв.

— Сякаш е… ъ-ъ… минала цяла вечност, откакто се видяхме за последен път.

— Така е, ваше превъзходителство — Сано бе прекарал три мъчителни дълги дни, застинал между ужаса да загуби поста си и честта си, от една страна, и страха, че Хирата ще умре, от друга. Скоро поне вече нямаше да чака единият от тези два удара да се стовари отгоре му.

— Аз… ъ-ъ… имам да ти кажа нещо важно — поде шогунът.

Той погледна към владетеля Мацудайра, сякаш искаше разрешение да говори. Владетелят Мацудайра невинаги бе успявал да се наложи на шогуна, но сега Сано видя, че върховният диктатор бе поставен в подчинение, каквото дворцовият управител никога не бе успял да постигне.

— Всичко с времето си, почитаеми братовчеде — каза владетелят Мацудайра. — Първо трябва да чуем доклада на Сано сан за разследването му.

Той отправи поглед към Сано, в който се четеше безмълвна заповед да започва. Тъй като всички го гледаха и очакваха да заговори, Сано се почувства така, сякаш бе получил забавяне на екзекуцията, което само правеше очакването на присъдата още по-непоносимо.

— Убийството на главния старейшина Макино е било нещастен случай — обяви той, след което обясни какво се бе случило. — Актьорът Кохейджи е екзекутиран. Окицу, наложницата на Макино, е осъдена на принудителен труд като куртизанка в квартала на удоволствията Йошивара.

Тъй като бе съучастница в прикриването на убийството, без обаче да е пряко отговорна за него, тя бе получила обичайното наказание за извършени от жени дребни престъпления.

— Съпругата на Макино Агемаки бе съдена за убийството на първата му жена — продължи Сано, — но липсваха достатъчни доказателства, които да докажат вината й. Тя също бе осъдена и пратена в Йошивара. Сега живее в същия публичен дом като Окицу, нейната съперница.

Сано бе предупредил собственика да я държи под око, за да не прояви кръвожадните си склонности по отношение на останалите момичета или на клиентите си.

— Успя ли да разкриеш и убийството на моя племенник? — попита владетелят Мацудайра.

— Да — отвърна Сано. — Убийството му е дело на госпожа Янагисава, която пък е действала по нареждане на своя съпруг.

Той можеше да спомене, че най-накрая бе установил местонахождението на Кохейджи, Окицу и Тамура в нощта на убийството на Дакуемон. Кохейджи бе признал, че е напуснал репетицията, за да се позабавлява известно време с една своя почитателка, а Окицу бе излязла да го дири в „Знака на заслеплението“ както и по другите места, на които се е знаело, че прави любовните си срещи. Тамура бе отишъл на тайна среща с един от васалите на владетеля Мацудайра, по време на която бе дал дума, че ще се присъедини към фракцията им. Всички тези подробности обаче вече нямаха значение.