Лора Роуланд - Цуамоно

Владетелят Мацудайра кимна, очевидно доволен от доклада на Сано, особено след като го оневиняваше за смъртта на главния старейшина Макино и определяше Янагисава като виновник за смъртта на Дакуемон. При все това Сано се съмняваше, че той бе забравил обидното му неподчинение по време на разследването. Сано си помисли, че съдбата му със сигурност вече е решена.

Шогунът също кимна подобно на марионетка, управлявана от владетеля Мацудайра.

— Ами… аз съм доволен, че… ъ-ъ… приключихме с този въпрос — каза той, сякаш убийствата и разследването за него представляваха досадно и незначително неудобство. — Но остава още един проблем.

Той се обърна към Сано.

— Аз… ъ-ъ… загубих своя дворцов управител.

Шогунът въздъхна в израз на мимолетно съжаление, че Янагисава вече го нямаше. Сано си даде сметка, че Токугава Цунайоши не разбираше точно защо; той и досега не знаеше за войната между двете фракции, нито за обстоятелствата, довели до изгнанието на Янагисава.

— Нуждая се от нов дворцов управител. След… ъ-ъ… сериозно обмисляне реших… ъ-ъ… това да си ти.

Челюстта на Сано увисна. Първоначално си помисли, че не е чул добре. Трябваше да си повтори наум думите на шогуна, за да можеше смисълът им да стигне до съзнанието му. Бе тъй слисан, че застина безмълвен. Вместо да загуби поста си, бе получил назначение на най-високата длъжност в бакуфу. Силите, които бяха запратили дворцовия управител в бездната на неговия крах, бяха изстреляли Сано на върха. Той видя, че шогунът и всички присъстващи очакваха отговора му.

— Ваше превъзходителство, това е безпримерна чест — започна Сано, задъхан и замаян от своя неочакван, необясним и устремен възход. — Хиляди благодарности.

Даваше си сметка, че постът представляваше върхът в кариерата на един самурай, но бе твърде зашеметен, за да мисли какво предполагаше тази служба и какво бе отношението му към нея.

— Мога ли да попитам… какво ви накара да удостоите точно мен с привилегията да ви служа в качеството на ваш дворцов управител?

— Доколкото знам, никога не си бил непочтен към мен — каза шогунът. — И компанията ти… ъ-ъ… ми понася. Затова… ъ-ъ… си най-добрият избор.

Това бе бледа похвала и неубедителна причина. Сано погледна към владетеля Мацудайра в очакване на по-добро обяснение.

— Всички ние бяхме единодушни, че ти си подходящият човек за този пост — заяви владетелят Мацудайра, сочейки себе си и старейшините.

После му отправи язвителна усмивка. Старейшините кимнаха в знак на съгласие, което изглеждаше неохотно, но и безспорно. Йоритомо наблюдаваше Сано с изражение на страх, примесен с надежда.

— Решаващият фактор бе поведението ти по време на разследването.

Със закъснение Сано забеляза как се бяха подредили владетелят Мацудайра, старейшините и Йоритомо. Старейшините Уемори и Охгами, съюзници на владетеля Мацудайра, седяха най-близо до него. Старейшините Като и Ихара, доскоро предани на дворцовия управител Янагисава, бяха седнали до сина му. Явно битката беше свършила, но не и войната. Оцелелите от фракцията на Янагисава се бяха прегрупирали около Йоритомо, заместник на отсъстващия си баща. Те го използваха — както и близостта му с шогуна — като начин да съперничат на владетеля Мацудайра в борбата за контрол над Япония. Вече бяха спечелили известни позиции в новия ред. Най-накрая Сано проумя защо и двете страни го бяха избрали за главен администратор в бакуфу. Неговите умения, способности, преданост към клана Токугава и мъдрост нямаха нищо общо с решението. По време на разследването той бе доказал, че може да работи и с двете фракции, без да допуска която и да е от тях да го използва за собствени цели. Неговият независим дух и непримиримост към всякакъв вид принуда го бяха направили единствения приемлив кандидат и за двете страни. Никоя от тях не би избрала привърженик на противниковата фракция. Той бе спечелил поста на дворцовия управител поради липса на други възможности.

— Поздравления, почитаеми дворцов управителю Сано — каза владетелят Мацудайра. — Пожелавам ти много успех в управлението на държавните дела. Да използваш мъдро предоставената ти власт.

Сано внезапно осъзна какво бреме бе легнало на плещите му. Като дворцов управител той трябваше да надзирава многобройните отдели в правителството, макар че бе печално несведущ по отношение на дейностите им. Той, който бе отговарял най-много за своите сто детективи, сега трябваше да надзирава безброй враждуващи помежду си бюрократи. Трябваше да поддържа огромната тромава и корумпирана система на режима на Токугава. Трябваше да взема важни решения вместо шогуна и да поддържа доброто му настроение. И сякаш това не му стигаше, ами трябваше и да лавира успешно през опасната зона между двете враждуващи фракции, като се опитва да угоди и на двете, без да засяга едната или другата.