Лора Роуланд - Цуамоно

— Ще се оправиш! — изрече Сано припряно, сякаш за да убеди и себе си наред с Хирата. — Само се дръж!

— Господарю — промълви той.

Пресекливият, едва доловим шепот изразяваше цялото уважение, дълга и любовта, които изпитваше към Сано. Болката и поглъщащата го несвяст не му позволиха да каже нищо повече. Образът на Сано потъмня и изчезна.

— Ти доказа, че си достоен самурай — изрече Сано с дрезгав от вълнение глас. — Имаш вечната ми признателност, задето спаси живота ми. Безчестието, с което опетни името си, вече е изкупено. Оттук нататък никога няма да се усъмня във верността ти.

Думите му обгърнаха Хирата с истинско блаженство. Докато чувстваше как се издига от пропастта, в която го бе запратил позорът, смътно усещаше, че физическата и духовната му енергия все повече отслабват. Всякакви усилия за спасяването му изглеждаха безсмислени. Помисли си за съпругата си Мидори, която щеше да скърби за него, и за дъщеря си Таеко, която трябваше да порасне без баща си. Прониза го тъга. Спомни си за Кохейджи и за миг му стана забавно, защото актьорът се бе оказал оръдие на съдбата му. Сети се за предчувствието си, че Тамура ще бъде включен в разрешаването на загадката. Инстинктът му се бе оказал верен за последен път.

Хирата долови нарастващ шум като от приливна вълна, прииждаща да го отнесе в черната празнота, която заличаваше зрението му. Усети множеството предци самураи, които го очакваха в друг свят отвъд смъртта. Единствено ръката на Сано все още го свързваше с живота.

Периодът от следващите три дни донесе по-меко време, проливни дъждове, които заляха Едо, и временен мир за града. Междуградските пътища бяха изпълнени с многолюдна конна армия и войници пешаци, устремени отвъд забулените в мъгла хълмове обратно към провинциите, от които бяха пристигнали, за да участват във войната между владетеля Мацудайра и дворцовия управител Янагисава. Под навъсеното облачно небе бойното поле лежеше опустяло, осеяно със стъпкани флагове, захвърлени оръжия и изстреляни стрели. Дъждът постепенно отмиваше кръвта на падналите в битката.

В жилищния район на високопоставените служители от бакуфу в крепостта Едо именията вече не бяха окичени с гербовете на двете враждуващи фракции. Но улиците бяха охранявани от войници, в случай че отново избухнеха размирици. Между къщите плахо притичваха служители. Зад затворените врати на именията и в двореца режимът на Токугава бе започнал деликатния и несигурен процес на реорганизация вследствие на съществените промени в политическата йерархия.

Далеч извън крепостта войниците на владетеля Мацудайра съпровождаха дворцовия управител Янагисава по дървен пристан, издигнат върху колове над сивите води на придошлата от дъждовете река Сумида. Пред него в далечния край на пристана стоеше полицейският началник Хошина. Зад него се открояваха очертанията на малък кораб със закрита кабина и гребла. На мачтата му бе опънато квадратно платно с герба на Токугава. Екипажът чакаше мълчаливо на борда. Зад Янагисава пристъпваха тежко няколко слуги, натоварени с багаж. Зад тях вървяха съпругата и дъщеря му, сгушени една в друга под чадър. Следваха ги четирима от синовете му и още войници. На двата бряга на реката покрай доковете, които продължаваха отвъд оризовите складове на Токугава, се бе събрала тълпа от любопитни да наблюдават заминаването на човека, който доскоро се бе разпореждал с властта на шогуна като със своя собствена.

Янагисава вървеше гордо; лицето му, скрито под широката периферия на сламената шапка, беше безизразно. Но вътрешно духът му беснееше срещу горчивата му участ. Той и ескортът му стигнаха до Хошина, който чакаше до подвижното мостче за качване на кораба. Хошина се поклони на Янагисава с престорена, подчертана вежливост:

— Сбогом, уважаеми дворцов управителю. Приятно пътуване. И приятно изгнание. Чувам, че остров Хачиро бил разкошно място.

Унижение, ярост и страдание фучаха подобно на буря в гърдите на Янагисава. Достойната му политическа кариера да завърши с изгнание на някакво си късче земя насред океана, проводен от презрението на бившия му любовник и настоящ враг!

— Вероятно си мислеше, че все някак ще намериш начин да се измъкнеш — отбеляза Хирата. — Много жалко, че шогунът отказа да те види, след като те арестуваха и затвориха. Жалко, че докато ти беше твърде зает да се мъчиш да събираш още войска за битката, владетелят Мацудайра убеди шогуна, че ти си виновникът за всички несгоди, сполетели режима на Токугава, и затова трябва да бъдеш отстранен.