Лора Роуланд - Цуамоно

Госечи, Хачиро и всичко наоколо избледня във възприятията й, докато Рейко изумена се опитваше да възприеме стореното от госпожа Янагисава. Звукът от гонговете и припяването почти не стигаха до съзнанието й. При все това, макар и отвратена от престъплението на госпожа Янагисава, тя осъзна, че току-що бе получила своя щастлив шанс. Заслепи я възторг, тъй като госпожа Янагисава несъзнателно се бе превърнала в уязвима мишена за ответен удар.

— Благодаря за помощта — каза тя на Госечи и Хачиро. — Извинете ме, но трябва да тръгвам.

Тя ги остави втренчени след нея в недоумение и побърза да напусне храма. Паланкинът и антуражът й я чакаха сред тълпите от поклонници отвън. Рейко скочи вътре и нареди на носачите:

— Отведете ме в крепостта Едо!

Там й предстоеше последният сблъсък с госпожа Янагисава.

В имението на главния старейшина Макино Хирата въведе Окицу в параклиса, където Сано я чакаше в присъствието на Агемаки и надзорниците си.

— Намерих я да се крие в склада за въглища — съобщи Хирата.

Бяха минали около два часа, откакто Сано бе наредил на своите детективи да му доведат Окицу за разпит. Те бяха установили, че Окицу е изчезнала, вероятно защото бе чула, че Сано се е върнал, и се бе опитала да се спаси с бягство. Сега, докато Хирата я водеше към него, Сано видя, че лицето и дрехите й бяха станали черни от въглищния прах. Погледът й, изпълнен с ужас, проблесна към Агемаки, която стоеше коленичила на мястото, където Сано я бе принудил да признае стореното от нея в нощта на убийството на главния старейшина Макино. Агемаки се бе поуспокоила, но спокойствието й изглеждаше някак крехко и слабо, подобно на лед близо до огън. Окицу се втурна напред и рухна до нея.

— Толкова се радвам, че сте тук! — изплака тя, вкопчвайки се в ръката на Агемаки. — Вие ще ме защитите, нали?

Агемаки се отдръпна от Окицу. Избърса мръсотията, оставена от наложницата върху ръкава й. Окицу се втренчи в нея, а после във всички останали, обладана от недоумение и ужас.

— Всеки път, когато разговарях с теб за главния старейшина Макино, ти си ме лъгала — каза Сано. — Сега имаш последна възможност да кажеш истината.

— Но аз… аз казах истината! — възрази Окицу, останала почти без дъх. — Бях с Кохейджи онази нощ… не сме виждали Макино.

Челото й се набразди, а очите й зашариха трескаво, докато се опитваше да си припомни всичко, което бе казала.

— Видях Дакуемон в кабинета.

— Лъжеш! — отсече Агемаки с глас, който все едно бе натопен в киселина. — Вие с Кохейджи си играехте с моя съпруг. Аз ви чух. Видях ви. И им го казах.

Тя протегна ръка, сочейки към Сано, Хирата и надзорниците. Окицу се обърна към Агемаки. На лицето й се изписа объркване, а после обида.

— Вие сте им казали? Но как можахте? Аз ви смятах за приятелка.

— Напразно — оголи зъби Агемаки. — Само някой толкова глупав, колкото си ти, би помислил, че мога да харесвам жената, която ми открадна съпруга.

Когато Окицу се отдръпна стъписана, сякаш понесла болезнен удар, Агемаки добави:

— Е, забавленията свършиха. Тези хора знаят, че Кохейджи е бил нает да убие Макино. Те смятат, че ти си му помогнала. Нямам търпение да видя как ще се разделиш с главата си на мястото за екзекуции. Ще се смея, докато умираш, мръсна малка уличнице!

Откъм Окицу се разнесе скимтене.

— Моля ви, моля ви, пощадете ме! — изплака тя умолително към Сано, хвърляйки се пред него. — Кохейджи и аз не сме убили Макино. Невинни сме! Трябва да ми повярвате!

— Ако очакваш да ти повярвам, ти предстоят доста обяснения — каза Сано. — Започни със секс представлението, което двамата с Кохейджи изнесохте за своя господар.

Окицу се отдръпна стъписана.

— Не мога! — изплака тя. — Обещах на Кохейджи да не казвам.

— Това, че лъжеш детектив на шогуна заради Кохейджи, показва каква глупачка си — намеси се Агемаки със смразяващо презрение. — Той не те обича. Никога няма да се ожени за теб. Само те баламосва, за да не го издадеш.

— Грешите! Обича ме! И двамата ща се женим! — Окицу рязко се изправи, докато крещеше на Агемаки.

— Хванах го да прави любов с една жена в гримьорната си в театъра — каза Хирата.

— Не! Не е вярно! Той не би го направил! — но гласът на Окицу затрепери, опровергавайки предизвикателните й думи.

— Кохейджи ще понесе наказанието за убийството на главния старейшина Макино — заяви Сано. — Ако не искаш да го споделиш с него, по-добре почвай да говориш!

За момент Окицу застина безмълвна, с начупено изражение. После се сви, смазана от съзнанието, че приятелите й я бяха предали и тя бе останала съвсем сама. От устата й се изтръгна гневно ридание.