Лора Роуланд - Цуамоно

Рейко видя как Госечи затвори очи, сякаш изпитваше мъчителна болка — вероятно бе хранила отчаяна надежда в живота на Дакуемон да е нямало друга жена. Но Рейко пък се надяваше непознатата да се окаже ценен свидетел.

— Исках да разбера коя е — продължи Хачиро, — затова яхнах коня си и поех след тях.

— Къде отиде тя? — попита Рейко нетърпеливо.

— В крепостта Едо. Стражите при портите я пуснаха да влезе. Проследих я до имението на дворцовия управител Янагисава.

Рейко усети как дъхът й секва от изненада и ужас. Непознатата бе свързала дворцовия управител с убийството! Жената, видяна да напуска „Знака на заслеплението“, по всяка вероятност е била изпратена от Янагисава да убие Дакуемон. Може би изобщо не бе жена, а някой от хората на Янагисава, предрешен в женски одежди. Сигурно Янагисава бе разбрал, че Дакуемон има връзка с Госечи и че се срещат тайно в „Знака на заслеплението“. Вероятно бе съзрял в това великолепна възможност да нанесе съкрушителен удар върху фракцията на своя съперник.

— Как уреждахте срещите си с Дакуемон? — обърна се Рейко към Госечи.

— Когато разбирах, че владетелят Мацудайра ще бъде зает и няма да се нуждае от компанията ми през нощта, пращах Хачиро да мушне късче червена хартия под вратата на Дакуемон — отвърна Госечи. Телохранителят сведе глава, смутен от своята роля на сводник. — Вечерта се отправях към „Знака на заслеплението“, а Дакуемон идваше при мен.

Рейко заключи, че по всяка вероятност Янагисава бе разбрал за тайния им начин да си предават съобщения. Онази нощ нает от него шпионин в къщата на владетеля Мацудайра вероятно бе подмамил Дакуемон на среща с Госечи. Без да знае, че същата вечер тя е с владетеля Мацудайра, Дакуемон бе отишъл в „Знака на заслеплението“ в очакване на любовна наслада, но вместо това се бе натъкнал на засадата, устроена от пратения от Янагисава убиец.

— Успя ли да видиш още веднъж тази жена? — попита Рейко, без особени надежди за успех.

— Да — отвърна Хачиро неочаквано и за самата нея. — Когато паланкинът й влезе в имението на дворцовия управител, стражите не затвориха веднага портите. Продължих нататък и надникнах вътре. В двора имаше запалени факли. От паланкина изскочи малко момиче и хукна към къщата. След нея се появи и някаква жена. Това е всичко, което видях, защото в този момент портите се затвориха. Но чух жената, която извика: „Кикуко, изчакай ме“, а момиченцето отвърна: „Бързай, мама!“

Думите му стигнаха до Рейко, но се блъснаха в стена от изумление и отказ да повярва на това, което бе чула. Сърцето й заблъска от вълнение. Доколкото и знаеше, имаше само едно момиченце на име Кикуко, което живееше в имението на дворцовия управител, и само една жена, която Кикуко наричаше „мама“. Непознатата, която е излязла от „Знака на заслепението“ скоро след пристигането на Дакуемон, бе госпожа Янагисава.

— Милостиви небеса! — възкликна Рейко и се опря на стената, тъй като краката й омекнаха.

— Какво има? Коя е тази жена? — извика Госечи, а върху лицето й бе изписан страх, примесен с жадно любопитство. — Виждам, че я познахте. Мислех, че не искам да знам, но сега трябва, за да се срещна с нея и да разбера защо Дакуемон е предпочел нея пред мен. Моля ви, кажете ми коя е!

— Не мога — отвърна Рейко.

Присъщата й предпазливост я предупреди да запази откритието за себе си поне докато решеше как да постъпи. За щастие нито Госечи, нито Хачиро се бяха досетили за госпожа Янагисава. Тя рядко се появяваше в обществото и много малко хора знаеха, че дворцовият управител има дъщеря, тъй като той се срамуваше от нея.

— Но мога да те уверя, че тази жена не е имала любовна връзка с Дакуемон. Не е отишла в „Знака на заслеплението“, за да прави любов с него.

Не можеше да има друго обяснение — госпожа Янагисава бе отишла да убие Дакуемон по нареждане на дворцовия управител. Тя нямаше любовник, с когото да се среща тайно. Единственият мъж, който я интересуваше на този свят, бе съпругът й. И тя би направила всичко, за да му угоди.

Рейко се смрази от ужас. Госпожа Янагисава бе още по-луда, отчаяна и лукава, отколкото Рейко бе подозирала някога. Изнудването, на което бе подложила Рейко, бе най-малкото зло, което напоследък тази жена бе извършила. Тя бе намушкала Дакуемон смъртоносно, като по този начин бе отървала съпруга си от един съперник, бе отслабила фракцията на Мацудайра и бе разчистила пътя за сина на дворцовия управител, който ставаше най-вероятният наследник на режима на Токугава и следващ шогун.