Лора Роуланд - Цуамоно

Тя се усмихна за миг на изобретателността си.

— Но се притесних, че някой може да предположи, че го е убил външен човек, който е проникнал с взлом в къщата. Бързо се върнах в кабинета и затворих прозореца, но резето бе счупено и не можах да го пусна.

„Освен това не е забелязала отъпканите храсти навън“, заключи Сано.

— После ми се стори, че чувам нечии стъпки. Идваха насам, а аз не исках да ме хванат. Духнах пламъчето на лампата. Отнесох сопата през стаята на мъжа ми в моята. Изчаках, докато къщата утихне, после излязох я хвърлих във водата — Агемаки направи жест към езерото под параклиса. — После се върнах в леглото и съм заспала незабавно. Събудих се, когато Тамура влезе в стаята ми. Той ми каза, че съпругът ми е починал вечерта. Аз се престорих на изненадана. Но когато Тамура ме отведе при него, наистина се слисах.

От устата на Агемаки се разнесе тих недоверчив смях.

— Той лежеше в леглото си облечен в чиста нощна роба в пълен покой. Не можах да проумея какво се бе случило с него.

Хирата каза:

— Вероятно Тамура го е нагласил.

Сано кимна. Представи си Тамура, който е повярвал на измамата, че Макино е издъхнал по време на сексуална игра, и обзет от желание да запази достойнството му, сигурно е извадил фалоса от Макино, а после е облякъл господаря си и го е сложил в леглото му, чупейки костите му. Не е забелязал отпрания ръкав и следите, според които в кабинета бе проникнал външен човек, нито пък е било възможно да скрие раните му. При все това, ако не бе писмото на Макино до Сано, убийството щеше да остане неустановено. Както и инсценировката на местопрестъплението.

— После в стаята влезе Кохейджи — продължи Агемаки. — Той каза: „Когато почине такава изтъкната личност, като Макино, хората могат да заподозрат, че има убийство. Не е изключено да ни задават въпроси. Двамата с теб трябва да си подготвим отговорите.“ Попитах го: „За какво говориш?“ И той рече… — на това място Агемаки спря, очевидно страхувайки се да продължи.

— По-добре ни разкажи цялата история, преди Кохейджи да ни е предложил собствената си версия — предупреди я Сано.

Агемаки пое дълбоко въздух за кураж.

— Кохейджи ми напомни за едно пиршество в къщата преди около месец. Аз му бях дала вино, което да отнесе на съпруга ми. Той ми каза, че ме е видял да сипвам някакъв прах в чашата и предположил, че съм му сложила отрова. Знаеше, че държах той да поднесе виното на съпруга ми. Тогава мъжът ми щеше да умре, а обвиненият за смъртта му да бъде Кохейджи. Е, съпругът ми тогава не умря. Винаги съм се питала защо. Кохейджи каза, че дал виното на някакъв слуга и му заръчал да го изхвърли. Но вместо това слугата го изпил. На следващия ден му призля ужасно. За малко не умря.

„Значи това е тайното й провинение“, помисли си Сано. Опитала се е да отрови съпруга си доста време преди да бъде убит.

— Кохейджи каза: „Ако те бях издал, можеше да си имаш сериозни неприятности. Хората щяха да си помислят, че този път си успяла да убиеш съпруга си“ — продължи Агемаки. — Аз го попитах: „Какво искаш?“ и той отвърна: „Ти знаеш, че снощи двамата с Окицу забавлявахме Макино. Вероятно си ни чула. Могат да ме обвинят в убийството му само защото съм бил наблизо. Искам да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого. А в замяна на това аз няма да те издам, че се опита да отровиш съпруга си“.

— И ти се съгласи — предположи Сано, припомняйки си какво бе чула Рейко.

— Какъв избор имах, освен да прикрия Кохейджи, за да ме прикрие и той? Затова ви излъгах. А не защото съм сторила зло на съпруга си. Оскверних тялото му, но когато го намерих, той вече беше мъртъв.

Гласът на Агемаки бе изпълнен със самосъжаление и желание да се оправдае. В желанието си да прозвучи убедително тя се приведе към Сано. Чертите й се изостриха с лукавството, което я бе издигнало от мизерното положение на проститутка в храм до ранга на съпруга на високопоставен служител в бакуфу. — Кохейджи е убил мъжа ми. Сам го казахте. Той е убиецът, не аз. Затова бе толкова загрижен да не се разприказвам. Ако е имал съучастник, това е била онази малка уличница Окицу. Тя беше с него и с Макино през онази нощ.

Очите й засвяткаха с отмъстителното доволство от възможността да обвини в престъпление съперницата си.

— Сигурно тя е помогнала на Кохейджи да убие и съпруга ми. Тя трябва да бъде наказана заедно с него.

— Арестувай първо актьора — каза Ибе на Сано. — Момичето може да почака да й дойде редът.

Мислено Сано уподоби случая на убийството на глава лук, чиито люспи бе отделял една след друга само за да стигне до нови пластове, които продължаваха да крият решението в сърцевината си. Разказът на Агемаки и доказателството, че Дакуемон е наел актьора да убие главния старейшина Макино, не изчерпваха цялата история.