Лора Роуланд - Цуамоно

— Вероятно Кохейджи е смятал, че ако стоварят вината за престъплението върху него, Дакуемон трябва да понесе своя дял от наказанието, и затова го е намушкал за всеки случай — предположи Сано. — Освен това актьорът едва ли е действал сам, макар че е получил добра награда, за да убие. По всяка вероятност е имал съучастник.

Сано си припомни сцените, които Рейко бе видяла между заподозрените в къщата на Макино.

— Ако е така, дали е била Окицу? — попита Хирата.

— Или Агемаки?

— И двете са еднакво възможни — каза Сано. — Но всичко това са предположения, лишени от реални доказателства. За да научим истината, трябва да говорим с Кохейджи — той се обърна към надзорниците: — Предвид на всичко, което се случи до момента, мога ли да приема, че повече няма да ме спирате да го разследвам?

— Аз няма да го сторя — заяви Отани унило. — Ако той е убил племенника на господаря, заслужава да бъде изложен на показ и наказан без значение, колко високопоставени приятели има.

— Аз също — добави Ибе. — Прави с него каквото искаш.

— Мога ли освен това да приема, че сега ще си оттеглите войниците от къщата ми? — попита Сано.

— Не, не можеш — отвърна Ибе с подигравателен смях. — Аз все още искам гаранция, че резултатът от разследването ти няма да постави моя господар и мен в неблагоприятно положение. Сега нека да отидем и да видим какво има да ни каже за свое оправдание актьорът.

Издирването на любовницата на Дакуемон отведе Рейко в храма „Зоджо“. След като се бе разделила със своята братовчедка, тя отиде в имението на владетеля Мацудайра. Ери й бе казала, че някаква придворна дама там, която й била задължена, щяла да помогне да се срещне с Госечи — наложницата на владетеля Мацудайра. Но когато Рейко пристигна в имението, жената й каза, че Госечи е отишла в храма. След като Рейко обясни, че има спешна работа с Госечи, жената прати един слуга да я придружи и да й помогне да открие наложницата.

Сега Рейко пътуваше в своя паланкин през района Зоджо — административното седалище на будистката секта „Чиста земя“. „Зоджо“ бе фамилният храм на клана Токугава, където членовете му ходеха на поклонение и техните предни лежаха погребани в пищни мавзолеи. Този обширен район обхващаше хълмове и борови гори, повече от сто постройки към главния храм и множество по-малки, помощни храмове. В тях живееха близо десет хиляди свещеници, монаси, монахини и послушници. Когато Рейко и антуражът й прекосиха многолюдното тържище в подножието на храмовия комплекс, духът й помръкна от спомени за насилие. По време на бедствието в намиращия се наблизо храм „Черният лотос“ предишната есен тя се бе сблъскала със злото и се бе разминала на косъм със смъртта. Тогава бяха загинали седемстотин души. Днес, докато двете фракции воюваха една срещу друга в подстъпите към Едо, над храма „Зоджо“ бе надвиснала нова черна сянка.

Околността на храма бе изпълнена с множество поклонници, дирещи благословия, която да ги закриля от нещастие. Те се тълпяха около пагодите и светилищата. Главната постройка бе като под обсада от многолюдните тълпи, които я обграждаха и се стичаха вътре. Рейко слезе от паланкина си близо до грамадната бронзова камбана, като се питаше как сред такова огромно множество щеше да намери жената, която търсеше.

— Искам да видя Кохейджи — заяви Сано на детектива, който го посрещна пред вратата на къщата на главния старейшина Макино.

— Кохейджи отиде в театъра — отвърна детективът.

— В такъв случай ще го открием там — каза Ибе и се обърна, готов да потегли.

— Няма защо да бързаме — каза Сано.

Ибе го изгледа с изненада.

— Смятах, че изгаряш от нетърпение да се изправиш срещу Кохейджи. Защо тогава да се бавим?

— Кохейджи със сигурност ще отрече всичко. Докато съм тук, мога да събера още информация, която да използвам срещу него, освен бележката и разказа на собственика на чайната — Сано се обърна към детектива: — Къде е Агемаки?

— Във фамилния параклис.

Параклисът се намираше в едно от крилата на имението, построен над изкуствено, оградено с тръстика езеро. В една по-голяма ниша вътре върху повдигнат подиум бе поставена статуя на Буда. В две по-тесни ниши имаше буцудан и приношения от храна и цветя в памет на един праотец от клана на Макино. Агемаки бе коленичила пред една маса с нарисуван портрет на главния старейшина Макино, погребална плочка с името му, тамян в месингов кадилник и запалена свещ, която щеше да гори седем дни след смъртта му. Беше облечена в семпла сива роба; косите й бяха скрити под бяла кърпа. Бе свела глава, а лицето й бе ведро и спокойно, докато редеше полугласно молитви, които щяха да облекчат прехода на съпруга й в отвъдното. Когато в параклиса влязоха Сано и спътниците му, Агемаки трепна; гласът й секна. Тя се изправи, а погледът й стана предпазлив.