Лора Роуланд - Цуамоно

— Моля да ни извините, че прекъсваме траурните обреди, които извършвате — каза Сано, — но разполагаме с важни новини. Открихме доказателства, че убиецът на главния старейшина Макино е Кохейджи. Изисканите черти на Агемаки замръзнаха. Тя затисна уста с ръка.

— Изглежда, племенникът на владетеля Мацудайра е наел Кохейджи да убие съпруга ви.

Сано показа на Агемаки бележката, обясни какво според него означаваше тя, и й каза, че разполага със свидетел, който е видял как Дакуемон плаща на актьора. После изчака, тъй като тя продължаваше да стои скована и безмълвна. Хирата и детективите, Ибе, Отани и войниците им я наблюдаваха мълчаливо. Пред параклиса се разнесоха стъпки. Някой бързешком приближаваше по коридора.

— Имате ли да кажете нещо? — подкани я Сано.

— Благодаря ви, че открихте кой е убил съпруга ми. Сега духът му може да си почива в мир.

Глухият й глас по никакъв начин не изразяваше онова, което си мислеше в този момент. Но Сано почувства, че тя се питаше дали вече можеше да си отдъхне, след като бе установил, че някой друг е виновен, или все още имаше основания да се страхува.

— Все още не — отвърна Сано. — Първо хората, които са виновни за смъртта му, трябва да бъдат изправени пред съда — след като тя не реагира, той добави: — Вероятно вие можете да ми помогнете.

Тя му хвърли кос поглед, все още притискайки уста с ръка. Личеше си, че се пита какво ли още очакваше от нея.

— Един свидетел ви е чул да си говорите с Кохейджи. Всеки от вас е обещал да пази в тайна стореното от другия около смъртта на съпруга ви — Сано чу как дъхът й секна с едва доловим хрип. — Това означава, че имате участие в заговора за убийството, което Кохейджи е бил нает да извърши. Ако той е виновен, тогава вие най-вероятно сте… негова съучастница.

Сано видя, че надзорниците се навъсиха, опитвайки се да разберат откъде и по какъв начин той се бе сдобил с доказателства, които не бе открил, докато бяха заедно. Агемаки свали ръка от устата си и я отпусна вяло. Устните й се раздалечиха, а погледът, който вдигна към Сано, бе изпълнен с тревога.

— Онази прислужница, която избяга снощи… Страхувах се, че ме подслушва. А тя е била ваш шпионин — когато заговори отново, в гласа й се прокрадна паника. — Никога не съм заговорничила да убия съпруга си. Не съм била съучастница. Нямам нищо общо със смъртта му. С Кохейджи си говорехме за нещо съвсем различно.

— За какво?

Агемаки стисна устни. Те потръпнаха и се напрегнаха, сякаш полагаха усилие да задържат онова, което собственичката им знаеше.

— Споразумението ви с Кохейджи вече е безпредметно — каза Сано, настройвайки вдовицата срещу актьора с надеждата, че тя ще потвърди вината му. — Няма смисъл да го прикривате. Смятате ли, че и той ще стори същото за вас, когато му кажа, че знам, че той е убиецът на съпруга ви? Разбира се, че не. Той ще издаде всяка информация, която според него може да го спаси. Ще стовари цялата вина за убийството върху вас. Докато вие пътувате към мястото за екзекуции, той ще харчи парите, които Дакуемон му е платил.

Агемаки видимо потръпна, съзирайки смъртната заплаха, която все повече приближаваше. Свлече се на колене.

— Защо да оставяте Кохейджи да се измъкне безнаказано, а вие да страдате? — продължаваше Сано. — Кажете ми истината и аз ще бъда снизходителен към вас, доколкото е възможно.

Тя въздъхна дълбоко, което бе знак, че се предава. Очите й се изпълниха със страх и с недоверие, но и кимна. Сано изпита облекчение, защото най-накрая бе успял да я пречупи, и то без да прилага насилие. Сърцето му заби учестено от мисълта, че разкриването на престъплението бе неминуемо.

— Онази нощ, преди да си легна, си взех приспивателно — каза Агемаки. — Правех го редовно, за да не ме безпокоят звуците.

Тя млъкна и Сано попита:

— Какви звуци?

— Звуците от сексуалните игри на моя съпруг с Кохейджи и Окицу — Агемаки изви устни с отвращение. — Обикновено лекарството ме приспиваше, колкото й да бяха шумни. Но онази нощ се събудих. И ги чух. Чух онази малка проститутка Окицу да се киска, докато Кохейджи редеше на съпруга ми мръсни, скверни слова, а той стенеше.

„Значи Кохейджи и Окицу са ме излъгали, когато ми заявиха, че не са виждали Макино онази нощ“, помисли си Сано. Той наблюдаваше как Агемаки сгърчи ръце в хищни лапи. Горчивото й изражение не само потвърди онова, което бе казала Рейко — че Агемаки ревнува бясно наложницата, — но и бе доказателство за ненавистта, която изпитваше към съпруга си заради изневерите и извратените му забавления.