Лора Роуланд - Дим Мак

— Какво стана? Намерихте ли ги? — лицето й излъчваше радост, че го вижда жив.

Сано видя как изпълненото с надежда очакване, което съпругата му излъчваше, се стопи при вида на унилите им лица.

— Беше права за Югао и Призрака, само че пристигнахме твърде късно — и той й разказа за случилото се в „Нефритената вила“.

— Цяла нощ ли ги издирвахте?

— Да — отвърна Сано. — Разпитахме останалите гости в странноприемницата, но докато е живял там, Кобори не е общувал с никого, тъй че нямаше кой да ни каже къде може да са заминали.

— Пазачите при портите на три махали в близост до „Нефритената вила“ са видели двойка, която отговаря на описанието им — каза Хирата. — Но не успяхме да открием други свидетели, които да си ги спомнят.

— Вероятно са си дали сметка, че заедно се набиват на очи, и са се движили поотделно — предположи Сано. — Разпратил съм хора да претърсват навсякъде. Наредил съм да почнат от района на „Нефритената вила“ и да предупреждават лично всички отговорници и пазачи при порти да си отварят очите на четири за Кобори и Югао.

Изведнъж Сано се почувства изтощен и се поддаде на унинието. Това масирано издирване бе като да търсиш игла в купа сено.

— Прибрахме се, за да пратим още хора на улицата.

— Хубаво, че си дойде, защото се получиха някои спешни съобщения за теб — каза Рейко. — От сутринта владетелят Мацудайра три пъти провожда тук свои пратеници. Иска да те види и почва да губи търпение.

Сано помръкна още повече. Представяше си как щеше да реагира владетелят Мацудайра, когато разбереше за снощния епизод.

— Нещо друго?

— Пристигна и един от твоите детективи, Хирата сан — каза Рейко. — Намерил свещеника, когото сте издирвали.

Сано бе тъй изморен, че трябваше да помисли за момент, за да се сети за кого ставаше дума.

— Озуно — каза накрая той. — Скитащият свят човек, който може би владее тайната на дим мак.

— Къде е той? — обърна се Хирата към Рейко.

— В храма „Чион“, район Иначиро.

Два дни по-рано, когато Сано чу за пръв път за Озуно, свещеникът му се струваше от изключителна важност за разследването, но сега нещата стояха другояче.

— След като вече знаем кой е Призрака, не се нуждаем от Озуно да ни го посочи.

— Все пак може да ни е от полза — каза Хирата. — Двама бойци, владеещи изкуството на дим мак, при това и двамата в Едо… най-вероятно се познават. Може свещеникът да ни помогне да открием Призрака.

— Прав си. Иди в храма „Чион“ и говори с Озуно. Аз ще разширя периметъра на издирването, а после ще се срещна с владетеля Мацудайра.

Сано се готвеше за удар. Може пък да рухнеше мъртъв, преди владетелят Мацудайра да успее да го накаже.

— Все пак смятам, че Тама — приятелката на Югао — знае повече, отколкото ми каза вчера — обади се Рейко. — Ще отида отново при нея.

Районът, известен като Иначиро, граничеше с околността на храма „Асакуса“. Хирата и детективите му яздеха през улици, които гъмжаха от поклонници. В дюкяни се предлагаха будистки олтари, броеници, свещници, статуи, вази с лотосови цветове от позлатен метал и погребални табелки за имената на починалите. В малките скромни храмове, изникнали в Иначиро, биеха гонгове. Въздухът на ясния следобед бе изпълнен с диалектната реч на поклонниците, с виковете на пътуващите амбулантни търговци и с дима от крематориумите.

— Храмът „Чион“ трябва да е някъде наоколо — каза Хирата.

Точно минаваха покрай едно от многобройните гробища в района, когато погледът му бе привлечен от необичайна гледка. Срещу него по пътя се движеше старец. Десният му крак беше сакат и той накуцваше, опирайки се на дървена тояга. Имаше дълги сплъстени коси и сурово обветрено лице, набраздено от дълбоки бръчки. Носеше кръгла черна шапчица, късо дрипаво кимоно, широки панталони, нашарени с езотерични символи, и платнени гамаши. На кръста му се полюшваше къс меч. Босите му нозе бяха обути в оръфани сламени сандали. На гърба си носеше дървено сандъче, което бе увесил на преметнат през рамото му ремък, украсен с оранжеви топчета.

— Това е ямабуши 20 20 Онези, които спят в планината (яп.). — Б.пр. — каза Хирата, разпознавайки в стареца свещеник от малобройната затворена секта Шугендо, която практикуваше езотерична смесица от будистка и шинтоистка религия с добавка от китайско магьосничество. Той и детективите му спряха, вперили поглед в свещеника.

— Храмовете на тази секта не са ли в планината Йошино 21 21 Намира се в област Йошино на о. Хоншу и се смята за свещена от векове и за център на религиозните практики на ямабуши. — Б.пр. ? Питам се какво ли дири чак тук — каза детектив Арай.