Лора Роуланд - Дим Мак

— Значи е изчезнал?

— Бил е тук допреди миг. Леглото още е топло.

Сано усети смазващо разочарование, тъй като бе успял да стигне толкова близо, но въпреки това плячката му бе избягала.

— Но как е успял да се измъкне? — Хирата огледа внимателно стаята. — Има само една врата и ако е излязъл през нея, щяхме да го видим. А капаците на прозорците за залостени отвътре. Не може да е…

Сано вдигна ръка, прекъсвайки Хирата, тъй като вниманието му бе привлечено от едва доловим шум.

— Какъв е този звук?

Двамата застинаха неподвижни и безмълвни, наострили слух. Сано го чу отново — хъхрене, последвано от стенание. Погледна Хирата, който кимна и после попита беззвучно: Откъде идва? Изчакаха. Суматохата отвън постепенно стихна и на вратата се появиха Маруме и Фукида. Сано сложи пръст на устните си, предупреждавайки ги да мълчат. Отново хъхрене и после стенание. Този път Сано посочи към вградения в стената шкаф. Маруме и Фукида прекосиха стаята на пръсти и застанаха от двете му страни с извадени мечове в ръка. Сано имаше чувството, че долавя как сърцата на хората му започват да бият учестено, в ритъм с неговото собствено, че усеща как притаяват дъх. Фукида плъзна вратата на шкафа и го отвори.

Вътре бе празно, ако не се смятаха рафтовете с наредени върху тях свещи, завивки, сгънати дрехи и разни други безобидни вещи. Макар че разочарованието намали напрежението у Сано и хората му, те отново доловиха хъхренето и стенанието, този път даже по-силно. Сано огледа дъното на шкафа. Една от дъските бе леко изкривена. Маруме я вдигна и я захвърли настрана. Отдолу се откри празно пространство с форма на квадрат, някъде около пет стъпки на ширина и четири стъпки на дълбочина. Сано, Хирата е и детективите се надвесиха над дупката и тутакси се задавиха от вонята на урина, пот и гнилоч, която ги връхлетя. Сано поднесе лампата към вътрешността.

Пламъкът освети мършаво лице, втренчило в тях очи, изпълнени с ужас. Беше на мъж, който бе облечен в тъмни дрехи и лежеше свит на една страна. Той поемаше въздух, хъхрейки, и го изпускаше със стенание. В треперещата си ръка стискаше меч, който немощно размаха към тях.

— Хвърли оръжието! — заповяда Сано. Той и хората му насочиха мечове към затворника. — Излизай!

Затворникът се сгърчи в конвулсия; тялото му потрепери, а крайниците му се разтресоха. Той затвори очи, стисна зъби и изстена в агония.

— Какво ти има? — попита Фукида.

Затворникът не отговори. Пристъпът отмина, тялото му се отпусна и мечът падна от ръката му. Той лежеше и дишаше тежко.

— Сигурно е болен — каза Сано. — Не мисля, че представлява някаква опасност за нас. Извадете го от там.

Маруме и Фукида се пресегнаха предпазливо към затворника и го вдигнаха. Той изкрещя:

— Не! Не ме пипайте! Боли!

Той беше невероятно измършавял, целият само сбръчкана кожа и кости. Десният му крак бе превързан от пръстите до коляното, а светлата памучна превръзка бе цялата в петна от кръв и гной. Сано предположи, че противната смрад на гнилоч и агонията на затворника се дължаха на скритата отдолу рана. Детективите стовариха затворника на леглото и той остана да лежи там безпомощен и ридаещ.

— Да не би това да е Призрака? — попита Хирата със съмнение в гласа.

Сано не можеше да повярва, че този инвалид бе убиецът, подложил на такъв терор новия режим. Клекна до леглото, приближи лампата и го огледа по-внимателно. Мръсни и рошави, косите на непознатия отзад и отстрани бяха дълги, но темето му бе покрито с къса четина, което означаваше, че преди време е било обръснато — явно беше самурай. Фукида вдигна меча, който бе извадил от дупката. Беше скъпа и изкусна изработка, дръжката му бе увита с черна копринена нишка и украсена със златни инкрустации — безспорен белег за висок ранг.

— Кой си ти? — попита го Сано.

Очите на затворника — хлътнали, обкръжени от тъмни сенки и мокри от сълзи на болка — блеснаха враждебно към Сано.

— Аз знам ти кой си — прошепна той между хъхрене и стенания. — Дворцовият управител Сано, вярното куче на владетеля Мацудайра. Хайде, убий ме! Нищо няма да ти кажа!

„Поне заяви принадлежността си към вражеския лагер“, помисли си Сано. В този момент затворникът бе връхлетян от нова конвулсия. Той изкрещя:

— Помогнете! Спрете това! Моля ви!

Хирата клекна до Сано. Той показа на затворника полиран в черно фиал 19 19 Малка стъкленица. — Б.пр. .

— Това е опиум. Той ще уталожи болката ти. Отговори на въпросите на дворцовия управител Сано и ще ти го дам.