Лора Роуланд - Дим Мак

Онова, което тя стори, по-скоро го вбеси, отколкото му хареса. Той я заряза и изчезна яко дим. Югао бе съсипана. После я връхлетя ново бедствие. Баща й бе понижен в хинин. Семейството й се премести в селището. Тя често излизаше да го дири, но той бе изчезнал безследно.

Войната преобърна късмета й. Месец след като битката бе приключила, Югао се събуди посред нощ от тих глас, който съскаше името й отвън пред прозореца. Това бе гласът, който така бе копняла да чуе. Тя скочи от леглото и изтича на двора. Намери го да лежи на земята полумъртъв, потънал в кръв, която бликаше от няколко тежки рани. Югао така и не разбра какво му се бе случило, нито как бе успял да я открие. Той никога не й каза. Единственото, което я интересуваше, бе, че се бе върнал при нея. Тя го прибра вътре и го сложи да легне в малката пристройка, където сестра й Умеко забавляваше мъже. Умеко не скри недоволството си.

— Това е моята стая — рече тя. — Махни от тук този мръсен и болен негодник.

Както винаги, баща им взе страната на Умеко.

— Ако ни пипнат, че сме приютили беглец, ще загазим — каза той на Югао. — Ще отида и ще съобщя за него в полицията.

— Направиш ли го, аз пък ще им кажа, че не си спрял да извършваш кръвосмешение — отвърна рязко Югао. — И ще ти удължат присъдата.

Заплахата й накара двамата да си замълчат. Цялата зима тя укриваше любовника си и се грижеше за него, докато го изправи на крака. Щом позакрепна, той започна да излиза през нощта. Нито веднъж не й каза защо, но Югао знаеше, че най-вероятно продължава своята война срещу владетеля Мацудайра. Понякога се връщаше чак на следващото утро, друг път изчезваше с дни. Югао чакаше, всеки път в неистов страх, че повече няма да го види. Ужасяваше се, че може да е убит. Последния път, след като не се върна цял месец, тя тръгна да го търси по местата, където се бяха срещали някога. Накрая го откри, но появата й по-скоро го ядоса, отколкото го зарадва. Макар че студенината му я разплака, той я отблъсна с думите:

— Имам да върша важна работа. Ти ще ми пречиш. Ако пак ми потрябваш, ще те потърся.

— Моля те, нека да остана с теб — изплака тя, — поне за малко.

Съблече се и се опита да го прелъсти. Той извади меча си и отряза лявото й зърно. Когато тя се разпищя, ужасена от кървящата рана, той изкрещя:

— Махай се и да не съм те видял отново, иначе следващия път ще те убия!

Най-накрая бе успял да й внуши истински страх от себе си. С разбито сърце тя се подчини, смятайки, че връзката им е приключила завинаги. Върна се в бордея, където семейството й не прояви и най-малко и съчувствие.

— Отървал се е — каза баща й.

— Ти си твърде грозна, за да задържиш някой мъж — отсече презрително сестра й.

А майка й се изсмя на мъката й.

— Така ти се пада!

— Някой ден ще си платиш за начина, по който се отнасяш с мен! — изкрещя Югао в бясна ярост.

Сега вече не можеха да я наранят. Огънят, който й бе върнал свободата, я бе дарил с нова надежда да прекара живота си с него. Но след като бе успяла да го издири, той за пореден път й се изплъзваше. Сега се облече и каза:

— Не биваше да ти позволявам да ме доведеш тук. Полицията ще претърсва местата, където си ходила, и ще разпитва хората, които са общували с теб. Не мога да рискувам да те намерят и да ме спипат случайно.

Докато той надничаше през цепнатините в капаците на прозорците, за да види дали враговете му не дебнат отвън, у Югао се надигна паника.

— Ако не ти харесва тук, ще отидем другаде — каза тя, макар че й бе неприятно да напусне тази света обител.

Започна бързо да навлича собствените си дрехи — евтина долна роба и кимоно, което бе откраднала от един магазин. Презрението в погледа му я сряза като с нож.

— Няма да тръгваме заедно. Не искам да се влача с такъв опасен товар. Време е да се разделим.

— Не! — ужасена, Югао се вкопчи в него. — Няма да ти позволя да ме изоставиш! Не и след онова, което сторих за теб!

Той се изтръгна от нея с гневно възклицание и й обърна гръб, но тя се притисна в него. Той се извърна рязко. Въздухът между двамата вибрираше с историята на другите неща, които бе правила, за да спечели любовта му, освен че се бе грижила за него и му бе осигурила подслон. Югао почти долавяше мирис на кръв във въздуха, остър и метален.

— Никога не съм те молил за това — в очите му проблесна ярост.

— Но не си ли доволен, че го сторих? Те бяха врагът.

— Ти беше твърде непредпазлива. Можеха да те хванат. Хората знаеха за връзката ти с мен. Ако полицията бе разкрила стореното от теб, щяха да ни арестуват и двамата за заговор, макар че ти действаше на своя глава.