Лора Роуланд - Дим Мак

Двамата с Рейко се втренчиха в списъка, после един в друг, удивени, че техните независими разследвания внезапно се бяха смесили. Чертите на Рейко се изостриха.

— Югао е имала любовник самурай. Двамата са се срещали в странноприемницата. Мислиш ли…

— Не. Не може той да е Призрака — сърцето на Сано заби учестено.

Възможността съпругата му да се бе натъкнала на връзка към убиеца му се струваше твърде неоснователна надежда.

— Защо не? — възкликна Рейко, а очите й заблестяха от оживление. — Тама го описа като опасен човек. Станала свидетел как за малко да убие някакъв клиент само защото другият случайно се бил блъснал в него. Не ти ли се струва, че такъв човек би могъл да се окаже с твоя убиец?

Сано мислено се възпря от порива да приеме желанието си за действителност.

— Това описание може да пасне на стотици самураи. Нямаме основание да смятаме, че двамата с Югао са свързани. Как е възможно една жена хинин да стане любовница на воин от елитната част на Янагисава? Как изобщо биха могли да се срещнат?

— Югао невинаги е била низвергната. Срещнала е своя човек в една чайна близо до Рюгоку Хирокоджи, където баща й преди време е бил съсобственик на панаир — Рейко погледна внимателно списъка. — Чайната не е спомената тук, но военните не знаят всичко. Въпреки това може да са я посещавали войници на Янагисава.

— Възможно е — каза Сано, оставяйки се Рейко да го убеди въпреки липсата на доказателства. — Какво друго си установила за този тайнствен мъж? Името му надявам се?

— Наричал себе си „Джин“. Говорел шепнешком. Звучал като съскаща котка — добави Рейко. — Югао е имала връзки с много мъже. Призракът може да е онзи, в когото според Тама Югао се е влюбила.

— Във всеки случай „Нефритената вила“ си струва да бъде проверена — Сано стана от леглото. — Може и да е следващото място, на което ще потърся Призрака.

Рейко го придружи до вратата.

— Знаех си, че има някаква причина, поради която трябва да продължа разследването — възкликна тя сияеща от вълнение. — Ако те отведе до Призрака, надявам се това да компенсира неприятностите, които съм ти създала.

— Заловя ли го в „Нефритената вила“, никога повече няма да ти преча да правиш каквото поискаш.

Той допускаше, че Рейко може да го помоли да я вземе със себе си, но тя не го стори. Вероятно си даваше сметка, че ако Призрака се окажеше там, Сано би й казал, че е твърде опасно за нея и че не бива да е наоколо, а и тя не искаше нова разправия, макар че бе открила нещо, което, изглежда, бе следа от изключителна важност.

— Нямам търпение да разбера какво става! — бяха единствените й думи.

— Ти първа ще научиш.

На сбогуване двамата се прегърнаха пламенно.

— Ако Югао е там… — подхвана Рейко.

— Ще ти я заловим — обеща Сано, докато вървеше към казармите, за да извика детективите Маруме, а Фукида и малък отряд войници. Почувства се зареден с надежда; умората му се изпари в мъглата. Дори взе да му се струва съвсем реално да оцелее и след утрешния ден.

В лампата на стая, чиито капаци бяха плътно затворени за външния свят, гореше трепкащ пламък. Трещяха гръмотевици; по покрива отвън плющеше дъжд. На дюшек на пода голи лежаха един до друг Югао и нейният любовник. Той беше по гръб, изпънал неподвижно слабото си мускулесто тяло. Тя го бе прегърнала, притиснала гърди в него и метнала крак връз неговия, а косите й се бяха разпилели върху тях. Голата им плът сияеше златиста на светлината на лампата. Югао нежно галеше лицето му. Сърцето й преливаше от обожание, докато пръстите й се плъзгаха ласкаво по острите като нож кости на челото, скулите и челюстта му. Докосваше с благоговение устните му, тъй непоколебими и сурови. Той бе най-красивият мъж, когото бе виждала някога, нейният самурай герой.

През дните, прекарани в затвора, и годините в селището на хинин се бе молила да го види отново. Споменът за него й бе вдъхвал сили във всичките й несгоди. Сега тя се взря с копнеж в очите му. Тяхната тъмнота и дълбочина я замайваха, сякаш пропадаше в тях. Но те гледаха през нея, някъде отвъд. Тя не успяваше да го доближи дори когато го докосваше, тъй като той пазеше своя дух някъде далеч, сякаш не забелязваше присъствието й.

Позната самота натъжи Югао. В отчаяно желание да предизвика някаква реакция у него, да получи някакъв знак, че го е грижа за нея, тя притисна устни до белезите, нашарили гърдите му — спомени от безброй сражения. Раздразни връхчетата на гърдите му с език и почувства как се втвърдяват. Докато плъзгаше уста по корема му, той потръпна. Тя погали мъжествеността му, която набъбна и се изви нагоре. Той въздъхна с наслада. Желанието за него запулсира в Югао, обагри кожата й, загъделичка гърдите й, изпълни с горещина слабините й. Но когато го пое в уста, той грубо я отблъсна. Седна в постелята и грабна късия меч, който винаги държеше до леглото. Вдигна острието пред лицето й.