Лора Роуланд - Дим Мак

— Югао се промени — каза Тама. — Почти престана да говори. Все беше ядосана. И вече не беше забавно с нея.

Макар че баща й бе престанал да я насилва, тя вероятно бе смазана и вбесена от предателството му.

Рейко попита:

— Какво се случи след това?

— Югао вечно седеше у нас. Когато работех в чайната на татко, тя ми помагаше.

Рейко си представи как Югао се е опитвала да избягва собствения си дом, където е била принудена да вижда баща си, който я е отхвърлил, майка си, която вечно я е наказвала несправедливо, и сестра си, която вероятно я е изпълвала с луда ревност. Тама е била нейното убежище. Но когато Югао и семейството й са били изпратени в селището на хинин, всички са били затворени заедно и тя е загубила приятелката си. Нямало е къде да отиде. Напрежението вътре в семейството вероятно е достигнало критичната си точка и е експлодирало чрез убийствата.

— Клиентите в чайната я харесваха — въздъхна Тама. — Тя често излизаше с тях отвън и…

Недовършената реплика извика у Рейко картина, как Югао се съвкупява с мъже в някоя тъмна уличка. Рейко подозираше, че тя е търсела в тях любовта, която не е можела да получи от баща си.

— Някои от тях се влюбваха в нея — каза Тама. — Искаха я за жена. Но тя се държеше грубо с тях. Излизаше навън с други мъже буквално пред очите им.

Може би е изпитвала копнеж да отмъсти на баща си, когото е удовлетворявала, наранявайки ухажорите си, помисли си Рейко.

— Но после се появи един мъж… Самурай… — Тама пое рязко въздух през зъби.

— Какво има? — попита Рейко.

— Беше страшен.

— В какъв смисъл?

Бърчейки чело, Тама прерови паметта си.

— Очите му… бяха тъй черни… и враждебни. Когато ме погледнеше, имах чувството, че мисли как да ме убие. И гласът му. Не говореше много, но когато го правеше, звучеше като съсък на котка.

Тама потръпна. После на лицето й за миг се изписа недоумение.

— Не знам защо Югао пожела да има нещо общо с него. И двете бяхме наясно, че е опасен. Веднъж някакъв друг клиент се блъсна в него. Той го тръшна на пода и опря меч в гърлото му. Не бях виждала човек да се движи тъй бързо — благоговение и страх премрежиха погледа й. — Мъжът взе да се моли за милост и онзи го пусна. Но можеше да го убие като нищо.

— Може би Югао е копнеела за друг мъж, който да й причинява болка — предположи замислено Рейко.

— Той се държеше така, все едно нея я нямаше — продължи Тама. — Мълчеше и си пиеше. Тя сядаше до него и му говореше, но той никога не й отговаряше… просто се взираше в празното пространство. Но тя се влюби в него. Заставаше пред чайната всеки ден и гледаше кога ще дойде. Когато си тръгваше, тя тичаше след него. Случваше се да не я виждам с дни, защото изчезваше нанякъде с него.

Рейко си даде сметка, че Югао бе прехвърлила несподелената любов към баща си върху загадъчния самурай. Допускаше че бе продължила да поддържа връзка с него и след преместването им в селището на хинин. Ако това бе истина, възможно бе да е отишла при него след бягството си от затвора. Тя попита с тръпка на надежда:

— Кой е този човек?

— Наричаше се Джин — отвърна Тама. — Не разбрах нищо повече.

Без името на клана щеше да е трудно да го открие.

— Кой е господарят му?

— Не знам.

Рейко се опита да потисне разочарованието си.

Тайнственият самурай бе единствената нишка към местонахождението на Югао.

— Как изглеждаше?

Тама се смръщи в усилие да си спомни.

— Красив, струва ми се.

След многократни усилия да изкопчи по-добро описание от Тама Рейко се отказа.

— Знаеш ли къде са ходели, след като са си тръгвали от чайната?

Момичето поклати глава, после внезапно спря, сякаш й бе хрумнало нещо.

— Преди да дойда тук, работех в една странноприемница. От време на време, когато имаше празна стая, ги пусках там, за да бъдат заедно.

Ако Югао и любовникът й се бяха срещнали, не беше изключено да са се върнали на познато за тях място.

— Как се казва тази странноприемница? Къде се намира?

Тама я упъти.

— Нарича се „Нефритената вила“ — после се примъкна към вратичката. — Вече може ли да си вървя? Ако отсъствам твърде дълго, господарката ще се ядоса.

Рейко се поколеба, после кимна:

— Благодаря ти за помощта — и я пусна да си ходи.

Докато я наблюдаваше как бърза обратно през портата на господарите си, се запита дали бе чула всичко, което Тама знаеше за Югао. Имаше чувството, че покорната мила Тама бе успяла да скрие нещо от нея.

Лейтенант Асукай мушна глава в прозорчето на паланкина.