Лора Роуланд - Дим Мак

— Ти май си Плъха? — попита тя.

— Самият аз. На вашите услуги, красива госпожо.

— Ние имаме общ познат — каза Рейко. — Казва се Хирата и е личен следовател на шогуна.

Хирата й бе казал, че Плъха е родом от северния остров Хокайдо 18 18 Разположен в Северна Япония, втори по големина след о. Хонсю. — Б.пр. , чиито местни жители бяха известни с буйната си телесна растителност.

Той търгуваше с информация, която събираше, пътувайки из Япония в дирене на други особняци за собственото си шоу в квартала за забавления на отсрещния бряг на реката. Плъхът беше информатор на Хирата.

— О, да — възкликна той. — Чух, че Хирата сан бил ранен в битка. Как е сега?

— По-добре.

Стражите й се опитаха да погалят маймунката. Тя измъкна миниатюрния си меч и го размаха към тях. Те се отдръпнаха със смях. Плъхът изгледа Рейко с любопитство.

— А вие коя сте? Не ми казвайте — трябва да сте госпожа Рейко, съпругата на дворцовия управител.

— Как разбра? — попита Рейко огорчена.

— Плъхът си има начини — отвърна той с мъдър поглед.

— Моля те, не казвай на никого, че си ме видял тук! — възкликна тя.

Плъхът премига и сложи пръст на устните си.

— Аз не разнасям клюки за приятелите си, а приятелите на Хирата сан са и мои приятели. А какво прави изискана дама като вас на това място?

Рейко се обнадежди.

— Търся един човек. Може би ти ще успееш да ми помогнеш.

— С удоволствие, а и за вас ще се откажа от обичайната си плата. Кой е той?

— Една жена на име Югао. Вчера е избягала от затвора на Едо — Рейко описа Югао. — Да си я виждал и някъде?

Плъхът поклати глава.

— Съжалявам. Но ще си отварям очите.

Маймунката отново изписка, размахвайки меч срещу телохранителите на Рейко, които бяха извадили своите оръжия и на шега се сражаваха с нея.

— Ей, да не го нараните! — обърна се към тях Плъха и после попита Рейко: — За какво са пратили Югао в затвора?

— Убила е с нож баща си, майка си и сестра си.

Лицето на Плъха се оживи от интерес.

— Странно как не съм чул за това. Къде се е случило?

— В селището на хинин.

— А-ха.

Интересът на Плъха угасна, сякаш престъпленията сред хинин бяха нещо обичайно и не заслужаваха внимание.

— А защо съпругата на дворцовия управител издирва някаква си избягала низвергната?

Вместо да му разказва цялата тъжна история, Рейко обясни:

— Баща ми ме помоли да открия Югао. Той е магистратът, който я съди за убийствата.

Плъхът сбърчи рунтавите си вежди, подканвайки я за повече разяснение. Рейко замълча. Маймунката цапна капитан Асукай по крака с меча си и той извика от болка. Другарите му избухнаха в смях.

— Така ви се пада, като дразните горкото животно — възнегодува Плъха и после каза: — Законът следва странни пътища, а и кой съм аз да го оспорвам? Но тъй като имам привилегията да разговарям с дъщерята на съдията, може би ще ми кажете дали онези, другите убийства вече са разкрити.

— Какви други убийства? — попита Рейко, все по-нетърпеливо чакайки дъждът да спре, за да може да продължи издирването си. Мисълта й се отвлече към я Сано и страхът отново я скова. Дали смъртоносното докосване на убиеца можеше да подейства още преди да изтекат двата дни?

— Тия, дето са се случили тук преди около шест години — поясни Плъха. — Трима души са били намушкани смъртоносно през няколко месеца.

Рейко се сепна и отново насочи вниманието си към него:

— Какво? Кои са били жертвите?

— Войници на Токугава. Много от тях идват тук да се забавляват, когато не са на дежурство.

— Как е станало?

— Както разбрах, пийнали здраво в чайните и излезли навън да се облекчат. После ги намерили проснати мъртви насред локва от кръв.

Странно чувство прониза Рейко. Убийствата са се случили, докато Югао е живяла в квартала, а жертвите са били наръгани точно както и членовете на семейството й.

— И убиецът не е бил заловен?

— Не, доколкото ми е известно — отвърна Плъха. — Последното, което чух, бе, че според полицията войниците най-вероятно са били убити от някакъв скитащ бандит. Кесиите им били изчезнали.

Вероятно бе съвпадение, че Югао се бе озовала на същото място и по същото време, в което бяха станали убийствата. Наистина често се случваше бандити да убиват и да ограбват. Пък и как можеше една жена да убие силен, при това въоръжен самурай? И все пак Рейко не вярваше в съвпадения.

Бурята стихна. Проливният дъжд отслабна и вече само тихо ръмеше, макар че небето остана затулено от облаци. Хората взеха да излизат изпод прикритията на сергиите и да се стичат към западната улица.