Лора Роуланд - Дим Мак

Той отиде до прозореца.

— Забелязахте ли колко пуста е крепостта? — когато Сано кимна, генералът поясни: — Всички разбраха, че снощи убиецът се е добрал до вас. Тук, на мястото, което всички смятахме за безопасно. Хората се страхуват да излизат. Не искат да бъдат следващите жертви. Всички се крият вкъщи, обградени от телохранители. Бакуфу е парализирано.

Сано си представи как връзката между Едо и останалата част от Япония се прекъсва, как режимът на Токугава губи контрол над провинциите. Анархията би довела до бунтове. Оцелелите от фракцията на Янагисава тутакси биха се възползвали от възможността да си върнат властта, а освен това не беше изключено и даймио да въстанат срещу управлението на и Токугава.

— Всичко това може да се окаже пагубно. Издайте заповед за военна охрана и защита на висшите служители при изпълнение на служебния им дълг — каза Сано.

Генералът се навъси, обзет от колебание.

— Армията вече покрива твърде голям периметър и числеността й се оказва недостатъчна.

— Тогава наемете войници от даймио. Мобилизирайте и военна сила от провинциите.

— Както кажете — отстъпи генерал Исогай, макар и с неохота. — Между другото научихте ли, че убиецът вече си има прякор? Хората го наричат Призрака, защото издебва жертвите си и ги убива, без да го вижда никой — той махна към прозореца. — Дайте ми явен враг и ще пратя по дирите му всички свои стрелци и воини с мечове. Но армията ми не може да се сражава с призрак — когато се обърна с лице към Сано, в лукавите му очи проблесна отчаяние. — Вие сте детективът. Как да го открием и обезвредим?

— Със същата стратегия, която бихте използвали, за да поразите всеки друг враг — отвърна Сано. — Първо анализираме информацията, с която разполагаме за него. После го поваляме на земята.

Изражението на генерал Исогай стана скептично.

— Какво знаем за него, освен че най-вероятно е луд?

— Нападението му срещу мен ме научи на две неща. Първо, целта му е да унищожи владетеля Мацудайра, като убива негови ключови служители.

— Та вие не подозирахте ли същото още когато началникът на мецуке умря по време на конните състезания?

— Да, но сега вече това е сигурно. Аз не познавах добре никоя от жертвите му, не сме имали едни и същи приятели, сътрудници, семейни контакти или лични врагове. Единственото общо между нас е, че всички до един сме назначени в новия режим на владетеля Мацудайра.

Генерал Исогай кимна:

— В такъв случай убиецът трябва да е поддръжник на опозицията. Но нали не смятате, че е в съюз с главните старейшини Като и Ихара и бандата им? — върху лицето му се изписа недоверие. — Много ги бива в политическите игри, но не мога да повярвам, че имат смелостта за нещо толкова рисковано, като неколкократно убийство.

— Като и Ихара засега не са извън подозрение, но аз имам друга теория, която ще ви изложа след малко. Второто нещо, което научих за убиеца, е, че е майстор не само по мистичните бойни изкуства, а и в незабелязаното придвижване.

— Явно, след като е проникнал в имението ви и се е промъкнал досами леглото ви — съгласи се генерал Исогай.

— След като умее това, значи би могъл да се промъкне и в крепостта отвън. Няма защо да е някой от вътре.

Генерал Исогай се намръщи, съпротивявайки се на идеята, че мощната защита на крепостта може да бъде преодоляна, но все пак каза:

— Допускам, че е възможно.

— В такъв случай кой е експерт по тайното промъкване и принадлежи към опозицията? Стигам до специалните елитни части на Янагисава.

Тези части включваха майстори по невидимо придвижване и по бойни изкуства, които Янагисава бе наел, за да се поддържа на власт. Подозираха ги за извършени политически убийства на негови врагове, но никой не бе заловен — прикриваха следите си твърде умело. Генерал Исогай вдигна вежди изненадан.

— Знаех, че са опасна порода, но никога не съм чувал, че могат да убиват с докосване.

— Ако притежават тези умения, със сигурност биха ги пазили в тайна — тревожна мисъл връхлетя Сано. — Питам се колко ли случая е имало през годините, с които са изглеждали като естествена смърт, а и всъщност са били убийства, поръчани от Янагисава — но в това отношение Сано нямаше какво особено да стори. — Причината, поради която съм тук, е да ви попитам какво стана с елитните му части след изпращането му в изгнание.

— Дошли сте на точното място.

Генерал Исогай отиде до един списък, окачен на стената, в който се изброяваха трийсет имена. Осемнайсет от тях бяха зачеркнати с червена черта, а в полето имаше някакви бележки. Сано не разпозна нито едно от имената.