Лора Роуланд - Дим Мак

— Не знам къде е Югао — изплака тя. — Моля ви, повярвайте ми!

— Имаш ли някаква представа, къде може да е отишла? Има ли някакви места, на които двете сте ходили като деца?

— Не! — Тама издърпа ръце от Рейко и избърса сълзи в ръкава си.

— Опитай се да помислиш — настоя Рейко. — Югао може да нарани някого, ако не я заловим.

Тама само поклати глава хлипайки. Рейко сграбчи момичето за раменете.

— Ако знаеш нещо, което може да ми помогне да открия Югао, трябва да ми го кажеш!

— Нищо не знам — изхленчи Тама. — Пуснете ме. Причинявате ми болка!

Засрамена, че упражнява насилие над това невинно безпомощно момиче, Рейко я пусна.

— Добре, съжалявам. Но чуй, има още нещо, което искам да те попитам. Каква може да е причината, поради която Югао е убила семейството си?

Тама се сви в ъгъла на паланкина неподвижна и безмълвна като малко птиче, което се надява, че котката ще се отегчи и ще си отиде, ако то изчака достатъчно дълго.

— Кажи ми — каза Рейко мило, но настоятелно.

Волята на Тама се скърши под натиска на Рейко.

Накрая тя прошепна:

— Мисля… мисля, че той я е докарал дотам.

— Кой? Баща й ли имаш предвид?

Тама кимна.

— Той… когато бяхме деца… той се вмъкваше в леглото й през нощта.

За момент Рейко изпита удовлетворение от това доказателство на теорията й за мотива на Югао да извърши убийствата.

— Югао ли ти го каза?

— Не — отвърна Тама. — Нямаше защо. Аз сама го видях.

— Как? Какво се случи?

С много подканване от страна на Рейко Тама поясни:

— Една нощ останах у Югао. Бяхме десетгодишни. След като си легнахме, баща й се надвеси над нас и се вмъкна под завивките до нея.

Рейко си представи майката, бащата, сестрата, Югао и Тама легнали в една стая, както бе при семействата, които живееха натясно. Видя как мъжът става и в тъмното отива на пръсти до Югао. Бе шокирана, че е дръзнал да извърши кръвосмешение с нея в присъствието на приятелката й и цялото си семейство. Мъжът заслужаваше наказанието си и съдружникът му не го бе обвинил неправилно.

— Той мислеше, че съм заспала — продължи Тама. — Аз затворих очи и не помръдвах. Но ги чувствах как се движат в леглото до мен и как подът скърца, докато той лежеше върху нея. Чух я да плаче, когато той…

Тама не можеше да греши. Децата от нейната класа най-вероятно често ставаха свидетели на съвкупленията на своите родители и тя със сигурност бе разбрала, че бащата прави с дъщеря си онова, което би трябвало да върши единствено със съпругата си.

Сигурно Югао е ненавиждала баща си за болката, която й е причинявал, каза си Рейко, вероятно през всичките тези години го е мразела.

— На следното утро споделих с нея, че знам какво е сторил баща й. Казах й, че ми е мъчно за нея, но тя ми отвърна, че нямала нищо против — очите на Тама изразяваха изненадата и недоумението, което изпитваше и самата Рейко. — Каза ми, че щом той я желаел, си било добре, защото тя го обичала и било нейно задължение да го направи щастлив. И, изглежда, наистина беше така. Все ходеше подире му. Качваше се в скута му и го прегръщаше.

Все едно, че са били любовници, а не баща и дъщеря, помисли си Рейко.

— Той също беше влюбен в нея — продължи Тама. — Правеше й много подаръци — кукли, сладкиши, красиви дрехи.

С тях си е плащал за сговорчивостта на Югао, за страданията и мълчанието й.

— Ако имаше човек, когото Югао наистина мразеше, това бе майка й — каза Тама.

— Защо?

— Оплакваше се, че майка й вечно я хокала. Все била недоволна от нея. Веднъж я видях да удря Югао така силно, че от носа й бликна кръв. Не знам защо беше тъй зла.

Рейко заключи, че майката е ревнувала дъщеря си, задето й бе отнела любовта на съпруга й. И тъй като не е можела да накаже мъжа, от когото е била зависима за препитанието си, е изкарвала гнева си върху Югао.

— И колко време продължи всичко това?

— Докато станахме на петнайсет — отвърна Тама. — Мисля, че тогава баща й престана.

Това сигурно е било около три години преди семейството да бъде изпратено в селището на хинин. Рейко се запита дали бе възможно Югао да е спотайвала злобата си толкова време.

— Откъде знаеш? Тя ли ти каза?

Тама поклати глава.

— Един ден отидох на гости у Югао. Тя плачеше. Попитах я какво й е. Тя не поиска да ми каже. Аз обаче забелязах, че малката й сестра Умеко има нова кукла. Беше седнала в скута на баща си и го прегръщаше точно както Югао преди време. А той изобщо не обръщаше внимание на Югао.

Рейко се слиса. Мъжът бе извършил кръвосмешение с двете си дъщери, не само с едната. Изглежда, Югао му бе омръзнала и Умеко я бе заместила като негова любимка и жертва на похотта му.