Лора Роуланд - Дим Мак

— Сигурно е на поклонение — предположи детектив Иноуе.

Ямабуши бяха известни с това, че извършваха дълги и трудни пътувания до древни свещени места, където изпълняваха странни ритуали, които включваха седене под леденостудени водопади в опит да постигнат божествено просветление. Според слуховете те бяха или шпиони на заговорници, които се бореха срещу режима на Токугава, или таласъми в човешки образ.

— Истина ли е, че ямабуши имат мистични способности? — попита Арай, докато свещеникът куцукаше към тях. — Вярно ли е, че могат да прогонват демони, да говорят с животни и да гасят пожари само със силата на мисълта си?

Хирата се засмя:

— Това вероятно е само стара легенда.

Ямабуши бе просто един сакат човек също като самия него, помисли си той мрачно.

От една чайна срещу гробището с вяла стъпка излязоха петима самураи. Носеха гербовете на различни кланове даймио и Хирата видя, че са от онези разпуснати младежи, които все гледаха да се измъкнат от задълженията си, за да бродят заедно из града и да си търсят белята. Навремето, докато още работеше в полицията, той бе задържал мнозина като тях за улични сбивания. В този момент групата зърна ямабуши. Те се промъкнаха през минаващите тълпи и наобиколиха свещеника.

— Ей, старче — викна му единият от самураите.

Друг му препречи пътя.

— Накъде смяташ, че си се запътил?

Ямабуши спря с невъзмутимо изражение.

— Пуснете ме да мина — каза той с рязък, странно звучен глас.

— Не ни нареждай какво да правим — заяви му първият самурай.

Той и другарите му започнаха да го побутват и да му се присмиват. Дръпнаха преметнатия на рамото му ремък. Дървеното сандъче падна на земята. Самураят го вдигна и го запрати в гробището. Ямабуши остана безучастен, облегнат на тоягата си.

— Махайте се — рече той спокойно. — Оставете ме на мира.

Очевидната липса на страх, която проявяваше, вбеси бандата. Те размахаха мечове. Хирата реши, че забавленията им бяха стигнали твърде далеч. Някога той лично щеше да се притече на помощ на свещеника и да прогони хулиганите, но сега нареди на детективите си:

— Прекратете това!

Арай и Иноуе скочиха от конете си, но преди да стигнат до групата, един от хулиганите замахна с меч към свещеника. Хирата трепна в очакване на звука от стомана, посичаща плът и кости, и на бликнала кръв.

Но мечът се удари в дървената тояга, която свещеникът бе вдигнал така мълниеносно, че Хирата дори не успя да го види. Хулиганът извика от изненада. Ударът в меча му го накара да загуби равновесие, той политна назад и падна на земята, препречвайки пътя на детективите Иноуе и Арай, които се бяха втурнали на помощ на свещеника. Хирата застина с отворена уста.

— Убий го! — закрещяха останалите хулигани.

Побеснели, те се нахвърлиха с извадени мечове върху ямабуши. Тоягата му парира всичките им удари с прецизност, която Хирата рядко бе виждал дори при най-добрите бойци сред самураите. Около свещеника се завихри тайфун от мятащи се тела и оръжия, докато хулиганите се опитваха да го посекат. Той се въртеше в средата, а ръката му, стиснала тоягата, извършваше бързи, почти неуловими движения, докато строгите му черти излъчваха бдителност и в същото време спокойствие. Противниците му сякаш отхвърчаха от тоягата. Един от тях падна в несвяст от удар по главата. Друг влетя в гробището, където се блъсна в един надгробен камък и се строполи на земята стенейки. Другите трима решиха, че им е дошло твърде много, и побягнаха в ужас насинени и окървавени.

Хирата, Иноуе и Арай наблюдаваха удивени. Откъм зрителите, които се бяха събрали да гледат битката, се разнесоха сподавени възгласи на благоговение. Ямабуши закуцука към гробището да си прибере нещата. Хирата слезе тежко от седлото.

— Отнесете тези ранени самураи до най-близката порта на махалата. Наредете на някой от пазачите да повика полиция, за да ги арестуват — каза той на детективите си.

После забърза към свещеника.

— Как го направихте?

— Какво? — попита свещеникът, докато мяташе ремъка през рамо и окачваше сандъчето на гърба си.

Той дори не се беше задъхал от битката. Изглеждаше по-раздразнен от намесата на Хирата, отколкото от нападението.

— Как успяхте да надвиете петима силни и здрави самураи?

— Не съм ги победил аз — отвърна свещеникът и хвърли поглед към Хирата, с който сякаш за миг го прецени, запамети необходимото и загуби интерес. — Те сами се победиха.

Хирата не разбра скрития смисъл на отговора му, но осъзна, че току-що бе видял доказателство, че този ямабуши наистина притежава тайнствена сила, чието съществуване самият той бе отхвърлил със смях само няколко минути по-рано. Освен това изведнъж си даде сметка, че свещеникът най-вероятно е човекът, когото бе дошъл да види.