Лора Роуланд - Дим Мак

— Вие ли сте Озуно?

Свещеникът само кимна.

— А вие кой сте?

— Сосакан сама на шогуна — отвърна Хирата и назова името си. — Търся вас.

Озуно не изглеждаше изненадан, нито заинтригуван. Вероятно бе като себеподобните си — саможив и неприветлив.

— Ако ще ми висиш тук и ще ме зяпаш, аз ще тръгвам.

— Разследвам едно престъпление — поясни Хирата. — Попаднах на името ви, дирейки човек, който би могъл да помогне. Познавате ли Кобори Банзан?

В невъзмутимия поглед на Озуно се мярна неясна емоция.

— Вече не.

— Но някога сте го познавали?

— Беше мой ученик — отвърна Озуно.

— Вие ли го обучихте на изкуството на дим мак?

Озуно се изсмя презрително.

— Обучих го на бой с меч. Дим мак просто е мит.

— И аз така смятах преди време. Но в последно време петима души бяха убити чрез докосването на смъртта — шестима, ако Сано се окажеше следващата и жертва, помисли си Хирата. — Аз видях доказателства. Тайната ви е разкрита.

Презрението, изписано върху лицето на свещеника, се стопи, и той придоби вид на ранен в битка самурай, който запазва спокойствие единствено чрез силата на волята си.

— Значи вие смятате, че убиецът е Кобори?

— Сигурен съм, че е така.

Озуно коленичи до един надгробен камък. Изведнъж видът му стана безпомощен и уязвим като на повечето старци. При все това, макар и явно потресен, той не изглеждаше изненадан, все едно се бе сбъднало някакво известно нему предсказание.

— Трябва да заловя Кобори — каза Хирата. — Знаете ли къде е?

— Не съм го виждал от единайсет години.

— И оттогава не поддържате никакви отношения?

— Никакви — отвърна Озуно. — Аз се отрекох от Кобори.

Връзката между учител и ученик бе почти свещена и Хирата знаеше, че отричането е краен акт на неодобрение от страна на учителя и ужасен позор за ученика.

— Защо?

Озуно стана и се втренчи в далечината.

— Съществуват редица погрешни схващания за дим мак. Едно от тях е, че това е просто техника. Но дим мак принадлежи към широк набор от мистични бойни изкуства, включващи боравене с оръжия и правене на заклинания.

Шокът от вестта, че неговият бивш ученик е издирван престъпник, бе нарушил сдържаността му. Хирата си даде сметка, че Озуно му казва неща, които малцина смъртни бяха чували някога.

— Друго погрешно схващане е, че дим мак е зла и магия, създадена за убийци. Но не такова е било намерението на древните, които са развили това умение. Те са имали предвид докосването на смъртта да се използва почтено, като средство за самозащита в бой.

— Вероятно са били наясно, че дим мак може да се използва и за убийство от користни подбуди — каза Хирата.

— Така е. Затова наследниците им толкова ревностно са охранявали това познание. Ние представляваме тайно общество, чиято цел е да го съхраним и предадем на следващото поколение. Даваме обет за мълчание, който ни забранява да го използваме, освен в случаи на крайна нужда или да го разкриваме на когото и да било, с изключение на нашите внимателно подбрани ученици.

— Как ги избирате? — попита Хирата заинтригуван.

— Проучваме младите самураи сред васалите на Токугава, свитите на даймио и ронин. Те трябва да притежават характер, както и природни дадености на бойци.

— Но понякога се допускат грешки? — заключи Хирата.

Озуно кимна със съжаление.

— Открих Кобори в една школа за бойни изкуства в провинция Мино. Той беше син на уважаван, но обеднял клан. Притежаваше висши умения в бойните изкуства и рядко срещана решимост. Нашето обучение е безпощадно, но Кобори го прие така, все едно бе преродена душа на някой древен учител.

— Тогава какво се случи?

— Аз не бях единственият, забелязал уменията му на боец. Те привлякоха вниманието и на дворцовия управител Янагисава, който също оглеждаше самурайската класа за бойци. Докато се обучаваше при мен, Кобори получи предложение за място в елитната част на Янагисава. Скоро след това се случи инцидентът, който доведе до разрива помежду ни.

По лицето на Озуно премина сянката на болезнен спомен.

— Известно е, че тези елитни бойци бяха убийци, които поддържаха Янагисава на власт. Чувал си за негови противници, които били нападани и убивани от бандити някъде по междуградските пътища?

— Такава бе неизменната официална версия — каза Хирата, — но всички знаят, че въпросните смъртни случаи всъщност са били убийства, поръчани от Янагисава. Елитните бойци бяха твърде умни, за да допуснат да бъдат заловени, и никога не оставяха следи, които биха могли да уличат тях или него в престъпление.