Лора Роуланд - Дим Мак

— Кобори не им отстъпваше по ум, а и беше майстор в изкуството на прикритото придвижване. Един ден чух, че някакъв враг на Янагисава неочаквано рухнал мъртъв без всякаква видима причина. Смяташе се, че е умрял от внезапен пристъп. Но аз имах други подозрения.

Попитах Кобори дали не му е приложил докосването на смъртта. Той не отрече, че е използвал нашето тайно умение, за да извърши хладнокръвно убийство. Всъщност изпитваше гордост от стореното — изражението на Озуно помръкна. — Каза, че използвал придобитото познание за добри практични цели. Аз му напомних, че неговият дълг е да усвои тайните техники и някой ден да ги предаде на свой ученик. Но той ми заяви, че това било безполезно. Истината бе, че го изкушаваха възбудата при самото убийство и престижът, който му носеше службата при Янагисава. Тогава му заявих, че не може да продължава да се обучава при мен и в същото време да служи на Янагисава.

— И той избра Янагисава?

Озуно кимна.

— Каза ми, че вече нямал нужда нито от мен, нито от обществото ни. В този ден аз се отрекох от него и го изключих от нашето общество.

— И това бе последният път, когато сте го видели? — попита Хирата.

— Не, срещнахме се още веднъж — отвърна Озуно. — Нашето общество си има начин да се справя с измамниците. За да не допуснем някой да злоупотреби с тайното познание или да го издаде, ние го премахваме.

— Имате предвид, че го убивате ли?

— Един мъртвец не може да върши зло, нито да издава тайни — поясни Озуно. — Когато Кобори наруши клетвата си, той сам се беляза със знака на смъртта. Разпратих вест до всички членове на обществото ни. Премахването на Кобори бе грижа на всички ни, но главната отговорност бе моя, защото той бе мой ученик.

— Тогава как така е още жив?

Върху лицето на Озуно се изписа огорчение.

— Бях го обучил твърде добре. Тръгнах след него и накрая се бихме. Той ме рани и избяга — поглеждайки към куция си крак, Озуно добави: — Другите членове на обществото така и не успяха да го приближат достатъчно, за да го убият. Отговорността за новите убийства, които е извършил, пак е моя. Той е грях, който ще ме измъчва хиляда живота напред.

— Може би има начин да го изкупите още в този живот — Хирата започваше да съзира решение на собствените си проблеми, което се съчетаваше с усилията му да залови убиеца. — Бихте ли ми казали как да заловим Кобори, когато го открием?

— Най-добрата ви стратегия е да заведете там колкото се може повече войници — отвърна Озуно. — И после да сте подготвени много от тях да загинат, докато той оказва съпротива на опитите ви да го заловите.

Това разрешение очевидно не удовлетворяваше Хирата.

— А какво ще кажете за двубой с него?

— Всеки си има уязвимо място. Аз така и не успях да открия кое е то у Кобори, но това е единствената ви надежда да бъде победен в единоборство. Съветвам ви да не пробвате.

— Бихте ли ме обучили на някои от вашите тайни техники, които да използвам срещу него?

Озуно го изгледа дълбоко обиден.

— Не мога. Обетът, който съм дал, ми забранява.

— Още хора ще загинат, ако не ми предоставите някакви средства да защитя себе си и войниците си.

Хирата изпита неистова потребност да научи тайните, които позволяваха на един сакат и крехък човек да победи петима здрави и силни самураи.

— Добре — отстъпи Озуно с неохота. — Ще ви покажа няколко уязвими места, в които да атакувате Кобори, ако го приближите достатъчно.

Той хвана ръката на Хирата и докосна две точки на китката му.

— Натискаш силно тук, за да извадиш въздуха от белите му дробове и да го обезсилиш.

После запретна ръкава му и леко стисна ръката над лакътя в една вдлъбнатина между два мускула.

— Притискаш тук и спираш потока на жизнената му енергия. Това ще го събори. Тогава можеш да нанесеш смъртоносния удар.

Озуно докосна гърлото на Хирата, точно под брадичката и леко вдясно.

— Внезапен удар тук ще спре притока на кръв поставяйки пръст на гърдите му, той посочи едно място и после друго: — Удряш тук и тук — и спираш сърцето му — после разтвори робата на Хирата и докосна една вдлъбнатина в коремните му мускули близо до пъпа. — Силен ритник в сърцевината на духа му ще го убие моментално.

Очарован, Хирата слушаше много внимателно. Но той не беше забравил нападението на размирниците по пътя към моргата на Едо, както и безбройните битки, които бе водил с меч в ръка. Техниките за ръкопашен бой нямаше да помогнат в подобни ситуации.

— Можете ли да ме обучите на някои хватки при бой с меч, като онези, които използвахте, когато хулиганите се нахвърлиха върху вас?