Лора Роуланд - Дим Мак

Съдия Уеда отбеляза появата на Рейко с леко кимване, после даде знак на единия от секретарите си, който обяви:

— Обвиняемата е Югао от област Канда.

Рейко коленичи в страничната част на залата, откъдето можеше да вижда лицето на жената. Тя притежаваше сурова хубост — беше с високо чело и скули, тънък фин нос и изящно очертани устни. Югао изглеждаше няколко години по-млада от Рейко, която бе на двайсет и пет. Седеше със сведена глава и прикован в белия пясък поглед. Слабото й тяло бе сковано под размъкнатата роба.

— Югао е обвинена в убийството на баща си, майка си и сестра си — обяви секретарят.

Рейко потръпна стъписана. Убийството на нечие семейство бе отвратително престъпление, изцяло в разрез с нравствените норми на обществото. Възможно ли бе тази млада жена наистина да го е извършила? Рейко се запита защо баща й бе пожелал тя да присъства на делото.

— Ще изслушам показанията срещу Югао — обяви съдия Уеда.

Отпред излезе дошинът. Беше нисък мъж, прехвърлил трийсетте, с простовати, загрубели от продължително стоене на открито черти.

— Жертвите бяха намерени мъртви в дома им — каза той. — Всеки от тях бе намушкан многократно. Югао бе заварена да седи до труповете, стиснала ножа. Цялата бе изцапана с кръв.

Една дъщеря да извърши подобно зверство срещу собствените си родители, на които дължеше върховно уважение и любов! Жена да намушка смъртоносно собствената си сестра! Рейко бе чувала редица потресаващи истории, самата тя бе свидетел на ужасни деяния, но това надхвърляше понятията й за жестокост. Югао не помръдна, не промени изражението си, не прояви никакви признаци на невинност или виновност. Изглеждаше така, сякаш не я беше грижа, че я обвиняват в престъпление, което се наказваше със смърт, а се знаеше, че повечето дела завършваха с присъда.

— Югао каза ли нещо, когато бе задържана? — попита съдия Уеда.

— Думите й бяха: „Аз го извърших“ — отвърна дошинът.

— Има ли някакви улики за обратното? — попита съдията.

— Аз лично не видях такива.

— Разполагате ли със свидетел, който може да докаже, че Югао наистина е извършителят на това престъпление?

— Не, почитаеми съдия.

— Търсили ли сте други възможни заподозрени?

— Не, почитаеми съдия.

Рейко усети, че почва да я обзема странно чувство във връзка с това дело — нещо не беше наред.

— Законът позволява обвиняемите да се изкажат в своя защита — обърна се съдия Уеда към Югао: — Какво ще ни кажеш ти?

Югао отговори с равен глух глас:

— Аз ги убих.

— Нещо повече? — попита съдия Уеда.

Тя поклати глава, явно безразлична към факта, че това бе последната й възможност да спаси живота си. Дошинът изглеждаше отегчен в очакване съдия Уеда да обяви Югао за виновна и да я прати на терена за екзекуции. Съдия Уеда се навъси, лицето му помръкна. За момент впери поглед в Югао и после обяви:

— Ще отложа присъдата си. Стражи, отведете Югао в някое от помещенията за посетители — после се обърна към секретарите си: — Преди следващото дело ще има почивка. Съдът временно се оттегля.

Рейко вече бе сигурна, че се случва нещо необичайно. Баща й бе решителен човек, непреклонен поддръжник на справедливостта, съблюдаващ изискванията на закона. Тя бе наблюдавала много от делата му и никога до този момент не го бе виждала да забавя присъда. Явно същото се отнасяше за неговите секретари и за дошина, които се втренчиха в него изненадани.

Югао рязко вдигна глава. За първи път Рейко видя ясно очите й. Черни и непроницаеми, те бяха разположени в извити процепи под гладки клепачи. Сега премигаха недоумяващо. Докато стражите я извеждаха от съдебната зала, тя вървеше смирено. Секретарите се отдалечиха, а съдия Уеда слезе от подиума. Рейко се изправи, преизпълнена с любопитство, и забърза към него.

— Благодаря, че дойде, дъще — каза той с ласкава усмивка.

Открай време помежду им съществуваше близост, значително надхвърляща обичайните отношения между баща и дъщеря, и то не просто защото Рейко бе единственото му дете. Майка й бе починала още докато Рейко бе съвсем малка, и обичта на баща й към нея се определяше от съзнанието, че тя е единственото, което му бе останало от обожаваната от него съпруга. Отрано бе забелязал нейната интелигентност и й бе дал образование, обикновено предназначено за синовете. Бе наел преподаватели да я обучават по четене, калиграфия, история, математика, философия и китайски класици. Дори й бе осигурил инструктори по бойни изкуства, за да овладее уменията за боравене с меч и за бой без оръжие. Понастоящем интересът им към криминалните престъпления бе споделен.