Лора Роуланд - Дим Мак

— Какво мислиш за делото? — попита съдия Уеда.

— Без съмнение бе доста по-различно от повечето — отвърна Рейко.

Съдията кимна утвърдително.

— В какво по-точно?

— Първо, Югао призна вината си твърде лесно — отбеляза Рейко. — Повечето обвиняеми твърдят, че са невинни, дори и да не е така, мъчейки се да избегнат наказанието. Югао не каза нито дума в своя защита. Може би е твърде срамежлива или уплашена, както се случва с някои жени, но ако е така, не го усетих. Тя не показа почти никакви емоции. Тя сякаш не изпитваше нищо, поне до момента, в който ти отложи присъдата. Почувствах, че не посрещна с охота отсрочката, което също е странно.

— Продължавай — подкани я съдия Уеда, доволен от проницателните наблюдения на Рейко.

— Югао изобщо не обясни защо е убила близките си, ако изобщо го е сторила. Престъпници, които правят самопризнания, проявяват склонност към всякакви извинения, за да оправдаят деянието си. За първи път присъствам на дело, в което отсъства всякакъв мотив за извършеното престъпление. От полицията, изглежда, дори не са си направили труда да потърсят такъв — озадачена и обезпокоена, Рейко поклати глава. — По всяка вероятност са арестували Югао, защото е била твърде очевидна заподозряна, въпреки че, уликите против нея не са доказателство за вината й. Всъщност те май изобщо не са провели разследване. Толкова ли небрежно работят напоследък?

— Случаят е особен — поясни съдия Уеда. — Югао е хинин.

— А-а — възкликна Рейко с разбиране.

Хинин бяха „не хора“ — граждани, запратени почти на дъното на социалната стълбица като наказание за престъпления, които бяха сериозни, но не достатъчно тежки, за да оправдаят евентуална смъртна присъда. Тези престъпления включваха кражби и различни морални прегрешения. Хинин нямаха право да общуват с останалите граждани. Няколкото хиляди, които живееха в Едо, населяваха изолирани райони в покрайнините на града. Единствените, които бяха още по-ниско от тях в обществената йерархия, бяха ета — низвергнати по наследство заради традиционно практикуваните от тях, свързани със смърт занаяти, като касапство или щавене на кожи, което ги определяше като духовно скверни. Между хинин и ета обаче и имаше една съществена разлика — хинин можеха да изтърпят присъдите си или да бъдат помилвани, да получат амнистия и да си възвърнат предишното социално положение, докато ета бяха заклеймени завинаги. Но и двете прослойки бяха отритнати от обществото.

— Предполагам, че полицията не пилее време да разследва престъпления сред хинин — каза Рейко.

Съдия Уеда кимна.

— Не и когато случаят изглежда ясен. Особено понастоящем, когато полицията е заета да дири отстъпници и да потушава безредици… — тревога вдълба бръчките, набраздили лицето му. — Моите присъди зависят от информацията, която получавам от тези обвиняеми. Когато е тъй оскъдна, за мен става твърде трудно да произнеса справедливо решение.

— И сега се затрудняваш също като мен да прецениш дали Югао е невинна само въз основа на дадените на делото й показания — заключи Рейко.

— Точно така — потвърди съдия Уеда. — Не ми помага особено и онова, което успях да науча предварително. Когато разбрах за случая, бях наясно, че полицията едва ли е провела щателно разследване, тъй че се заех да разпитам Югао лично. Единственото, което ми каза, бе, че е убила родителите и сестра си. Отказа да ми даде някакво обяснение. Поведението й бе същото, на каквото и ти стана свидетел. — Той въздъхна унило: — Не мога да пусна на свобода една направила самопризнания убийца само защото не съм удовлетворен от представените срещу нея доказателства. Ще предизвикам неодобрението на началниците си.

А Рейко знаеше, че постът му зависи от тяхната добра воля. Съставеха ли си мнение, че проявява снизхождение към престъпниците, щяха да му отнемат длъжността, което за него би било съкрушителен позор.

— При все това не мога да призная за виновна една млада жена и да я осъдя на смърт въз основа на толкова оскъдна информация — добави той.

Рейко знаеше, че баща й е особено чувствителен към случаите, в които имаше замесени млади жени, тъй като предполагаше, че по някакъв начин припознава в тях самата нея. Освен това, за разлика от мнозина чиновници, съдия Уеда се стараеше да служи на справедливостта дори и когато обвиняемият бе от низвергнатите.

— И така, стигаме до причината, поради която те поканих на делото — продължи баща й. — Чувствам, че в този случай има повече, отколкото се вижда на повърхността. Освен това искам да зная истината за убийствата, но не разполагам с нужните средства, за да я разкрия лично. Денят ми е запълнен от дела, а служителите ми са заети до един. Затова ми се налага да те помоля за една услуга. Би ли разследвала престъплението, за да установиш дали наистина го е извършила Югао?