Лора Роуланд - Дим Мак

— Както наредите, господарю.

— По-полека — обади се шогунът, присвил очи в недоволство, тъй като владетелят Мацудайра го бе пренебрегнал като върховна власт. — Доколкото си спомням Сано сан 5 5 Думата означава господин, госпожа, госпожица и се прибавя след фамилното име или след титлата при учтиво обръщение и като израз на почит. — Б.пр. вече не е детектив. Разследването на престъпления сега не е негова работа. Не можеш да искаш от него да… ъ-ъ… си мърси ръцете, като се заеме с тези смъртни случаи.

Владетелят Мацудайра побърза да поправи грешката си.

— Сано сан е длъжен да върши онова, което вие пожелаете, независимо от поста си. А вие искате той да защити интересите ви, нали?

Шогунът стегна вяло челюст в ядно упорство.

— Но дворцовият управител Сано е твърде зает.

— Не възразявам срещу допълнителната работа, ваше превъзходителство. Нямам търпение да се заема със задачата.

Веднъж сдобил се с възможност за действие, Сано не възнамеряваше да я изпусне. Духовната му енергия се извиси пред перспективата да поеме в дирене на истината и справедливостта, залегнали в основата на неговия личен кодекс на честта.

— Много благодаря — каза шогунът упорито, отправяйки яден поглед първо към владетеля Мацудайра и после към Сано, — но помощта, която трябва да ми оказваш за управлението на страната, изисква цялото ти внимание.

Сано си спомни за милионите задачи, които го очакваха. Не можеше да изостави поста си за дълго и да рискува да загуби крехкия контрол над държавните дела.

— Вероятно негово превъзходителство е прав — съгласи се той с неохота. — Може би това разследване действително е работа на полицията. Обикновено те се занимавате разкриването на случаи на загадъчна смърт.

— Добра идея — рече шогунът, след което се обърна към владетеля Мацудайра с нескрито презрение: — Защо не си помислил за полицията? Обърни се към тях!

— Не. Съветвам ви категорично да не намесвате полицията — отсече припряно владетелят Мацудайра.

Сано се запита защо. Полицейският началник Хошина бе близък съратник на владетеля Мацудайра и беше логично да бъде натоварен с разследването. Вероятно отношенията помежду им се бяха влошили, без това да бе станало обществено достояние.

— Дворцовият управител Сано е единственият човек, на когото може да бъде оказано доверието да стигне до скритата същност на въпроса — заяви владетелят Мацудайра.

Беше истина, че по време на войната между фракциите Сано бе останал неутрален въпреки оказания върху него натиск да вземе страната на Янагисава или на владетеля Мацудайра. Впоследствие бе служил вярно на владетеля Мацудайра за възстановяване на мира в страната. А дълго преди този смутен период вече си бе спечелил репутацията на човек, безпристрастно отдаден на справедливостта, търсещ да разкрие истината дори и във вреда на собствените си интереси.

— Ако убийците не бъдат заловени, служителите на режима ще бъдат премахвани, докато не остане никой — заяви владетелят Мацудайра на шогуна. — Ще бъдете съвсем сам. А вие не искате това, нали?

Шогунът се сви на подиума.

— О, не, наистина!

Огледа се ужасено, все едно си представяше как поддръжниците изчезват пред очите му. Ако владетелят Мацудайра допуснеше нападения над режима, това щеше да накърни репутацията му и да го лиши от властта, с която разполагаше, а Сано беше наясно, че за горделив човек, като него, това бе по-лошо от смърт.

— Тогава трябва да заповядате на дворцовия управител Сано да изостави всичко друго, да разследва убийствата и да ви спаси — заяви владетелят Мацудайра.

— Да. Прав си — съпротивата на шогуна рухна. — Сано сан, направи както казва братовчед ми.

— Мъдро решение, ваше превъзходителство — отбеляза владетелят Мацудайра.

За миг по устните му пробяга сянка от усмивка, изразяваща едва сдържано презрение към шогуна и надменно задоволство от това, колко лесно го бе подчинил на желанието си. После той се обърна към Сано:

— Изпратил съм хора да охраняват пистата и трупа. Имат заповед да задържат всички на мястото, докато не огледаш терена. Все пак по-добре тръгни незабавно. Тълпата скоро ще се изнерви.

Сано и хората му се поклониха на сбогуване. Щом напуснаха помещението, той пое напред с лека стъпка въпреки бедите, които можеха да се случат по време на отсъствието му от кормилото на властта. Нямаше значение, колко работа щеше да се натрупа, докато разследва смъртта на Еджима — чувстваше се като затворник, пуснат на свобода. Откриваше му се възможност да използва цялата власт и всички средства на своя нов пост в името на справедливостта.