Лора Роуланд - Дим Мак

В гърдите на Рейко избликнаха радост и въодушевление.

— Да! — възкликна тя. — С удоволствие!

За първи път й се предоставяше нова, неподозирана възможност да разкрие сама цялата загадка, а не както досега да работи върху някаква част от поредния случай на Сано. Съдия Уеда се усмихна на ентусиазма й.

— Благодаря ти, дъще. Зная, че напоследък разполагаш с повече време, и реших, че ти си подходящият човек за тази задача.

— Благодаря, татко — каза Рейко, трогната от уважението, което се криеше в думите му.

Преди време той бе подценил детективските й умения и бе на мнение, че тя трябва да си стои у дома и да се посвети изцяло на задълженията си на майка и съпруга; в онзи период не би й позволил да се заеме с дейност, обичайно запазена за мъжете. Никой обикновен служител не би помолил дъщеря си да свърши подобна работа. Освен баща й, който разбираше потребността й от приключения и осъществяване, никой друг не би очаквал подобна услуга от съпругата на дворцовия управител.

— Започвам незабавно — заяви Рейко. — Първо бих искала да говоря с Югао. Може би ще успея да я накарам да ми разкаже какво в действителност се е случило в нощта на убийствата.

Освен това може би щеше да постигне удовлетворението да докаже невинността на една млада жена и да спаси живота й.

Сано и детективите Маруме и Фукида преминаха бързо през оградените с каменни стени проходи, които се спускаха от двореца на долу по хълма покрай пропускателните пунктове със засилена охрана. Завариха двама от войниците на владетеля Мацудайра да пазят портата към конната писта. Войниците ги пуснаха да влязат. Щом портата се захлопна, тримата огледаха обстановката.

Тълпа мъже, които, изглежда, бяха зрители на надбягването, се шляеха на групи или седяха в дървените ложи. Ярките им роби се открояваха като цветни петна на фона на тъмнозелените борове, които ограждаха хиподрума. Войниците на владетеля Мацудайра обикаляха наоколо и държаха под око всички присъстващи. Неколцина се бяха скупчили в края на пустата и прашна овална писта. Сано предположи, че охраняват трупа. Покрай отсрещния зид бяха наредени конюшни, от които от време на време се разнасяше цвиленето на затворените вътре коне. Небето все още беше светло, но слънцето беше залязло и хълмът над ограждението хвърляше тъмна сянка върху пистата. Следобедът преваляше и топлината на гаснещия ден постепенно отстъпваше място на хладината на настъпващата вечер.

Зрителите забелязаха Сано и се втурнаха към него. Той разпозна сред множеството неколцина от по-низшите чиновници в управлението, чиито неясни задължения и достатъчно време за губене им позволяваха да гледат конни надбягвания. Изпита онзи прилив на вълнение, с който бе започвал всяко ново разследване в качеството си на сосакан сама. Усети и лека тъга, защото му липсваше Хирата — неговият главен васал, който доскоро му бе предоставял своята веща и всеотдайна помощ в разследванията. Сега Хирата имаше и други задължения, освен това да бъде неизменно на разположение, когато Сано се нуждаеше от него.

От тълпата се отдели един мъж и пристъпи напред. Беше мускулест самурай, прехвърлил четирийсетте, със загоряло открито лице и почтително, но при все това излъчващо самоувереност поведение. Сано разпозна в него собственика на пистата за надбягвания.

— Добър ден, почитаеми дворцов управителю. Може ли да ви попитам защо ни държат тук? — въпросът му бе съпроводен от гневния ропот на зрителите. — Какво става?

Сано отвърна:

— Добър ден, Ояма сан. Тук съм да разследвам смъртта на началника Еджима. Владетелят Мацудайра смята, че е убийство.

— Убийство? — Ояма се навъси изненадан. Сред зрителите се разнесоха сподавени възклицания. — При цялото ми уважение към владетеля Мацудайра това не може да е истина. Еджима падна от коня си по време на надбягванията. Аз го видях. Когато се случи, аз стоях до линията на финиша, на не повече от пет крачки от него.

— Преди да падне, изглеждаше така, сякаш беше изпаднал в несвяст на седлото — подхвърли един от зрителите. — Все едно сърцето му внезапно беше спряло.

Сано видя как присъстващите закимаха утвърдително, и чу приглушени възклицания в знак на съгласие. Връхлетяха го противоречиви чувства. Ако тези наблюдения бяха верни, значи причината за въпросната смърт не е била убийство, както по всяка вероятност и другите три, и тогава разследването му щеше да приключи много скоро. Обзе го разочарование. После си помисли, че едно такова положение би означавало, че режимът е вън от опасност, а той с радост би опровергал страховете на владетеля Мацудайра. Но засега не трябваше да прибързва със заключенията.