Лора Роуланд - Дим Мак

— Разследването ми ще установи дали Еджима е станал жертва на заговор или не — заяви той. — А докато приключа, случаят се определя като смърт при подозрителни обстоятелства. Пистата за надбягвания ще се смята за местопрестъпление, а вие всички сте свидетели. Длъжен съм да ви помоля да останете тук и да дадете показания за онова, което сте видели.

Съзря зле прикрито раздразнение по лицата на присъстващите. Сякаш долавяше мислите им, че владетелят Мацудайра твърде прибързано съзира пъклени кроежи навсякъде, че с настоящото разследване само си губи времето, при това не само своето, а и тяхното. Никой обаче не посмя да възрази на втория по ранг след шогуна. Сано мислено отбеляза, че новият му пост си имаше своите предимства.

— Фукида сан, започвай да снемаш показанията на очевидците. Маруме сан, ти ела с мен — нареди Сано на хората си.

Първият — слаб и сериозен детектив с вид на учен — подкани присъстващите да застанат в редица. Другият — мускулест, с ведро лице — последва Сано по пистата за надбягвания. Собственикът ги последва. Щом доближиха трупа, войниците, които го бяха заобиколили, отстъпиха назад. Сано и придружителите му спряха и сведоха поглед към мъртвеца.

Проснат по гръб, Еджима лежеше със свити ръце и крака върху зацапана широка черна ивица, която пресичаше пистата главата и лицето му бяха покрити с железен шлем. През отворения визьор Сано видя очите му — празни и безжизнени. Металните плочки на туниката му бяха осеяни с вдлъбнатини. Върху синьото копринено кимоно, панталоните, белите чорапи и сламените сандали се открояваха петна от кръв и кал.

— Изглежда така, все едно е бил бит — констатира Маруме.

— Конете го стъпкаха — поясни Ояма. — Той се свлече точно под копитата им. Случи се толкова бързо, а и останалите ездачи бяха тъй плътно зад него, че нямаше време да се отклонят.

— Поне е спечелил последното си надбягване — каза Маруме.

— Семейството му уведомено ли е за смъртта му? — обърна се Сано към Ояма.

— Да. Моят помощник отиде да им съобщи.

— Пипал ли го е някой след падането? — попита Сано.

— Аз го обърнах по гръб, за да видя как е ранен, и да се опитам да му помогна. Но той вече беше мъртъв.

— Пистата почиствана ли е след произшествието?

— Не, уважаеми дворцов управителю. Когато пратих вестта на владетеля Мацудайра, пристигнаха негови хора и предадоха заповедта му да не се пипа нищо.

Сано се почувства ограничен в действията си от войниците, които го следваха твърде отблизо, очаквайки да видят какво ще прави.

— Изчакайте там — нареди им на тях и на Ояма, посочвайки с жест нататък по пистата.

Щом се отдалечиха, Сано каза на Маруме:

— Ако предположим, че Еджима не е умрял от сърце, тогава може да е от самото падане. Тогава възниква въпросът, от какво е било причинено.

— Може някой от ложите да го е замерил с камък, който да го е уцелил в главата и да го е съборил от седлото в несвяст. Всички наоколо са били твърде погълнати от състезанието, за да забележат случилото се — Маруме заобиколи трупа, подритвайки няколко камъка в прахта. — Някой от тях може да се окаже оръжието на убийството.

Сано се заслуша в единичните изстрели, които долитаха от отдалечения тренировъчен терен за бойни умения. Завъртя се, оглеждайки околността от двете страни на пистата. От прозорците на покритите проходи и от наблюдателниците върху каменните зидове, които опасваха ограждението и продължаваха нагоре по склона на хълма, надничаха войници.

— Може някой да е стрелял по Еджима там от горе.

— Кой би обърнал внимание на поредния изстрел? — попита Маруме в знак на съгласие.

— Не виждам по него рана от куршум, но може да бил уцелен в шлема и това да го е зашеметило.

Сано приклекна и огледа шлема на Еджима. Металната му повърхност бе осеяна с драскотини и вдлъбнатини.

— Ще наредя да претърсят наоколо за куршум — каза Маруме.

— Във всеки случай свидетелите не се ограничават с присъстващите в ограждението по време на смъртта на Еджима — отбеляза Сано. — Ще трябва да проверим войниците, които са били на пост по всички места с видимост към пистата. Но първо искам да разпитам очевидците, които са се намирали най-близо до Еджима.

Двамата с Маруме се отправиха към собственика на пистата.

— Приключихте ли с огледа на тялото? — попита Ояма. — Може ли да наредя да го отнесат?

В гласа му звучеше тревожното нетърпение да се отърве от физическото и духовното оскверняване причинено от смъртта.