Лора Роуланд - Дим Мак

— Къде са всички? — попита Фукида.

— Уместен въпрос!

Сано бе обзет от неприятното чувство, че нещо не е наред. Срещнаха помощника му, който се навърташе около входа към къщата, и Сано го попита:

— Какво става тук?

— Нямам представа — отвърна Козава, не по-малко озадачен от Сано.

— Цял ден ли беше така?

— Не, почитаеми дворцов управителю. Рано сутринта си беше обичайната навалица. Но до пладне се стопи. Откакто следобедът взе да преваля, няма никакви посетители… чак до сега.

Неприятното предчувствие у Сано се засили.

— Кой е тук?

— Полицейският началник Хошина. Чака ви в преддверието заедно с двама свои командири.

Сано почувства как и бездруго неуспешният ден обещаваше да завърши още по-зле.

— Искате ли да го изхвърля? — предложи Маруме.

Макар и изкушен, Сано си спомни, че Хирата го бе предупредил за Хошина. По-добре да разбере какво ново кроеше срещу него отколешният му враг.

— Не — отвърна той и се обърна към Козава: — Ще приема началника на полицията в кабинета си.

Детективите го съпроводиха до помещението. Той им нареди да държат под око хората на Хошина и седна зад писалището си, дишайки дълбоко в опит да се отърси от напрежението, натрупано по време на срещата с владетеля Мацудайра. Не след дълго Козава отвори вратата и в кабинета влезе Хошина.

— Поздрави, почитаеми дворцов управителю — каза той с нагла усмивка.

Бе оставил меча си според изискването за посетители, но въпреки това се държеше горделиво и пренебрежително.

— Влизай. Какво те води насам?

Хошина се поклони превзето. После коленичи пред Сано и се озърна из стаята. Сано забеляза горчивата носталгия, която обагри изражението му, и си даде сметка, че Хошина вероятно си припомняше времето, в което бе любовник и главен васал на предишния неин обитател.

— А-а, просто реших да се отбия и да видя как я караш.

— Струва ми се, че не си дошъл само заради удоволствието да си побъбрим.

Хошина се подсмихна, подминавайки намека на Сано да говори по същество.

— Ужасно тихо е тук наоколо. Не е ли удивително, че само няколко думи, изречени уж случайно в един непринуден разговор, могат да имат такъв впечатляващ ефект?

Стомахът на Сано се преобърна, когато схвана връзката между Хошина и опустелия си кабинет.

— За какво говориш?

— Днес най-случайно срещнах някои наши общи познати — Хошина провлачваше думите, без да бърза, наслаждавайки се на безпокойството на Сано. — И им подхвърлих, че си имаш неприятности около разследването на тези убийства и че смъртта на полковник Ибе ти е дошла като капак. Те бяха заинтригувани да научат, че владетелят Мацудайра е изключително недоволен от работата ти, което излага на сериозен риск благоразположението му към теб. Плъховете са известни с това, че първи напускат потъващия кораб.

Хошина поклати глава в престорено съчувствие. Очите му проблясваха дяволито. Сано осъзна какво бе станало. Хошина, който имаше шпиони навсякъде, бе проследил разследването му, предупреждавайки хората, че най-вероятно Сано ще се провали в разкриването на този случай, та да го имат предвид и да ограничат контактите си с него, за да не се наложи да споделят наказанието му. В случай че замисълът му успееше, а понастоящем, изглежда, ставаше точно така, Сано щеше да загуби влиянието си сред висшите служители на Токугава, както и сред феодалните владетели. Страхът му, че в един момент ще се окаже изолиран и ще загуби контрол над правителството и държавата, заплашваше да се превърне в нова и ужасяваща реалност. Трябваше да предвиди, че врагът му ще го атакува по този непочтен начин, когато е най-уязвим. Той впери гневен поглед в Хошина, който седеше усмихнат в очакване на реакцията му.

— Не съм точно изненадан от новините ти — Сано си наложи да остане спокоен. — Поведението ти недвусмислено показва, че няма да престанеш с опитите си да ме унищожиш, колкото и да се старая да постигна примирие помежду ни. Онова, което ме с изненада, е методът, който си избрал този път.

— И защо? — попита Хошина, горд със своята находчивост.

— Намесата в моята работа ще саботира действията на новото управление, оглавявано от владетеля Мацудайра — поясни Сано. — Играта ти може да се окаже по-опасна за теб, отколкото за мен. А това, че ме уведомяваш за нея, ми дава възможност да отвърна на удара с удар. Хошина се засмя.

— Ще поема този риск.

Сано предположи, че самоувереността на Хошина стигаше дотам, че бе решил да предупреди Сано само за да види реакцията му. Хошина не беше най-умният в бакуфу, но със сигурност бе сред най-безразсъдните и предпочиташе по-скоро да умре, отколкото да се откаже от надеждата да се добере до върха. Сега полицейският началник стана и закрачи из стаята.