Лора Роуланд - Дим Мак

Тези мисли и усещания го връхлетяха в един-единствен миг, последвал събуждането. С рязко движение той се претърколи по гръб, грабна меча си, който винаги държеше до леглото, и замахна. Неканеният гост отскочи точно навреме, за да избегне удара на острието. Строполи се с трясък на пода и после с трескаво шумолене в тъмнината се втурна към вратата.

Стресната, Рейко тутакси седна в леглото до Сано.

— Какъв е този шум? — възкликна тя.

Сано вече скачаше от леглото с вдигнат меч, мотаейки нозе в полите на нощната си роба.

— В къщата има чужд човек! — изкрещя той. — Извикайте стражите!

Той препречи вратата. Непознатият се втурна към плъзгащата се преграда, която отделяше едната част от стаята. Хвърли се направо през нея, хартията се разкъса, дървената решетка се разтроши и той падна в коридора от външната страна. Сано чу как Рейко закрещя за помощ. Скочи през дупката, пробита от натрапника. Външните врати от другата страна на коридора бяха оставени отворени, за да влиза свеж въздух. Сано изскочи на верандата към градината. Под множеството дървета мракът бе тъй гъст, че не се виждаше нищо. Но по застланата с чакъл пътечка захрущяха нечии припрени стъпки, последва шумолене на храсти.

До Сано изникнаха двама пазачи с фенери в ръце. Той посочи към мястото, откъдето идваше шумът от бягащия нападател.

— Ето там!

Пазачите се втурнаха надолу по стъпалата, следвани от Сано. Вдигнали фенери, претърсиха градината. В мрака зад облите камъни и цветните лехи Сано долови движение. Идваше откъм отдалеченото крило на къщата.

— Натам!

Той и хората му се втурнаха, но вече не долавяха нито движение, нито шум откъм натрапника. После Сано чу шумолене някъде отгоре. Както тичаше, вдигна поглед и видя неясна форма върху наклонената стреха на постройката.

— На покрива е! — извика той.

Стигна до къщата, но в този миг неясната маса се превърна в човешка фигура, която изчезна от полезрението му. Пазачите оставиха фенерите си, прехвърлиха се през парапета на верандата, изкатериха се по колоните и от там на покрива. Сано тикна меч в пояса си и ги последва. Покривът се ширна пред него подобно на море от керемиди, свързващо многобройните крила на постройката; заоблените му вълнички бяха застинали неподвижни и блестящи на лунната светлина. Видя натрапника да се придвижва със сигурна бърза крачка по издатини и островърхи стрехи. Стражите хукнаха след него, но взеха да се препъват, подхлъзваха се и падаха. С несигурни крачки Сано пое след тях. Грубите ръбове на керемидите деряха босите му нозе. Натрапникът изкатери поредния връх на покрива в далечината.

На известно разстояние пред Сано се издигаше стражница, разположена върху зида, ограждащ имението. Пазачите в нея се надвесиха през прозорците с фенери в ръце, за да видят каква е тази бъркотия. Сано им извика:

— Там на покрива има злосторник! Застреляйте го!

Пазачите опънаха лъкове от прозорците. Нощта се изпълни с бръмченето на носещи се във въздуха стрели, които с тракане се посипаха по керемидите. Сано трескаво оглеждаше околните покриви, но от натрапника вече нямаше и следа. Стражите се върнаха при него, останали без дъх и сили.

— Избяга — изрече запъхтян единият.

— Сигурно е скочил върху зида и от там се е прехвърлил навън — предположи друг.

— Поне не нарани никого, нали? — попита капитанът на нощния патрул.

Когато си спомни как се бе събудил в мрака с неканения гост до себе си, го прониза една мисъл. В сърцето му избликна смразяващ, неподправен ужас.

— Искам да го заловите. Идете при командира на охраната на крепостта. Кажете му, че държа всички стражи незабавно да се включат в издирването.

— Ще го пипнем — увери го капитанът на нощния патрул, тръгвайки да изпълни заповедта. — Няма как да се измъкне от крепостта.

Но макар че издирването продължи през цялата нощ и в него се включиха хиляди войници, които претърсиха всеки ъгъл от крепостта Едо, това не доведе до залавянето на неизвестния нападател.

Сано, който бе чакал в главния охранителен пункт, се прибра вкъщи призори грохнал и сломен. Рейко го посрещна на вратата. Надеждата в изражението й мигом угасна, щом прочете отговора върху лицето на Сано.

— Значи е успял да избяга?

— Като с магия. Не знам как го направи, но понастоящем може да е навсякъде из града.

Ужасът му, който бе нараснал неколкократно по време на дългото нощно дирене, го бе обсебил като зъл дух. Ако заговореше за него, самообладанието, което бе поддържал пред хората си, щеше да рухне и той щеше да се срине. Мина бързо покрай Рейко и влезе в къщата.