Лора Роуланд - Дим Мак

— Винаги съм харесвал този кабинет — каза той, хвалейки удачните му пропорции, високия декоративен таван, стените, заети с книги и карти, изкусните метални фенери. — Когато се провалиш окончателно, шогунът ще има нужда от нов дворцов управител и аз ще бъда готов за тази възможност. Трябва да отбележа, че много вишестоящи служители и даймио са обещали да ме подкрепят пред владетеля Мацудайра срещу услуги, когато получа поста ти.

Сано усещаше, че не просто амбицията караше Хошина да организира този заговор срещу него, а други, по-лични причини. След като Янагисава вече го нямаше, Хошина се нуждаеше от мишена за гнева си към някогашния си любовник. Атакувайки Сано и печелейки поста, принадлежал преди време на Янагисава, той би могъл да засити жаждата си за мъст.

— Сега, след като ти ми сервира собственото си предупреждение, аз ще ти поднеса моето — каза Сано. — Ако се надяваш да се измъкнеш от това безнаказано, жестоко грешиш — той със задоволство забеляза, че в изражението на врага му се прокрадна несигурност. — Колкото до този кабинет, скоро няма да стане твой.

Той погледна недвусмислено към вратата. Хошина разбра намека и пое към нея, но преди това каза:

— Радвай му се, докато все още е твой — и се поклони с прекомерна вежливост. Замълча за момент и в очите му проблесна лукавство. — А-а, забравих да ти кажа… научих нещо интересно. Отнася се за госпожа Рейко.

— За съпругата ми? — Сано бе пронизан от неприятна изненада, че Хошина си позволява да я споменава.

— Че коя друга — отвърна Хошина. — Видели са я да се мотае около селището на хинин и из района за забавление Рюгоку Хирокоджи. Източниците ми от съдилището на съдия Уеда ми съобщиха, че разследвала някаква жена от низвергнатите, обвинена в убийство. Разправят, че търсела доказателства да я оправдае, въпреки че вината й била несъмнена. Госпожа Рейко не просто се намесва в правораздаването, тя го прави по твое нареждане, защото смяташ, че законът трябва да бъде по-снизходителен към престъпниците.

Единственото, което Сано успя да направи, бе да скрие тревогата си. Подвизите на Рейко да привлекат вниманието на врага му! Но той каза с равен тон:

— Трябва по-внимателно да си подбираш източниците. Не вярвай на всичко, което чуеш.

Хошина му хвърли поглед, изразяващ нескрито презрение към думите му като жалък опит да отрече очевидното.

— Димът е сигурен знак за пожар, както се съгласиха новите ми приятели, когато им споменах за съмнителните дейности на госпожа Рейко. Освен това те се съгласиха, че дворцов управител, който заобикаля закона, когато му скимне, и праща жена си да му върши мръсната работа, не заслужава този пост. Това бе ключовият момент, който ги убеди да прекратят връзките си с теб.

Преди Сано да измисли отговор, Хошина каза:

— Госпожа Рейко ми направи услуга. Моля те, предай й искрените ми благодарности… и благопожеланията ми на вашия син.

Той се засмя язвително и с наперена походка напусна кабинета. Сано остана на мястото си, без да помръдне. Чу как Хошина каза нещо на хората, с които бе дошъл, и после как Козава ги проводи навън от къщата. Чак след това опря лакти на писалището и отпусна глава в шепите си. Струваше му се, че нещата не могат да се влошат повече.

Една врата, скрита зад цветна фреска, се плъзна встрани с едва доловим, преднамерено приглушен звук. Сано вдигна поглед и видя Рейко, която бе застанала при пасажа към личните им помещения. Тя се приближи до съпруга си със сериозно изражение и предпазливи стъпки.

— Чух какво каза полицейският началник Хошина. Съжалявам, че ти причиних толкова неприятности.

Както стоеше пред Сано, тя събра молитвено ръце в израз на разкаяние. Сано нямаше как да не съжалява, че й бе позволил да разследва убийството в селището на хинин, но не можеше да я вини, че несъзнателно бе обслужвала тайния замисъл на Хошина. Тя изглеждаше тъй съсипана, че сърце не му даваше да й се ядоса. Освен това бе изразил недвусмисленото си съгласие за нейното разследване.

— Няма значение. Ти не си виновна — той стана и взе ръцете й в своите.

— Но ти ме предупреди, че онова, което правя, може да ти се отрази зле — възрази Рейко, все тъй разстроена. — Аз не ти повярвах, а трябваше. Ще ми се изобщо да не бях чувала за Югао.

Сано изпитваше същото, но въпреки това каза:

— Поведението ти е само един фактор в проблемите ми. Ако не беше ти, Хошина щеше да намери друго оръжие, което да използва срещу мен.