Лора Роуланд - Дим Мак

— Не! — капитан Накай погледна Сано и изумлението му се смени с обида. — Заявих ви, че съм невинен. Кълна се, че е така — изведнъж прозря истината и се стъписа от ужас. — Казали сте на негово превъзходителство и на владетеля Мацудайра, че съм виновен!

— Е? — владетелят Мацудайра отправи предизвикателен поглед към Сано. — Той ли е извършителят или не?

— Има един начин да разрешим този въпрос. Трябва да ви помоля да изчакате за момент — Сано прошепна на детектив Маруме: — Ако детектив Тачибана си върши работата, трябва да е някъде наблизо. Иди и го доведи.

Маруме излезе. Мина кратко време, през което владетелят Мацудайра и старейшините чакаха в мрачно мълчание. Йоритомо заговори тихо на шогуна, обяснявайки му случилото се. Капитан Накай местеше поглед от човек на човек, сякаш диреше спасение. Той отвори уста да заговори, но после прехапа устна. Мускулите му потръпваха, ръцете му мърдаха неспокойно. Цялата му физическа сила, която го бе превърнала в герой на бойното поле, сега не можеше да му помогне. Страхът му, че ще бъде съсипан и екзекутиран, бе пропил въздуха като зловоние. Сано усети как напрежението в залата нараства и почва да става непоносимо. В този миг детективите Маруме и Тачибана пристигнаха.

— По всяка вероятност убиецът е докоснал полковник Ибе вчера на празненството в храма „Асакуса“ — каза Сано и после се обърна към капитан Накай: — Къде бяхте снощи?

По лицето на капитан Накай премина нещо подобно на облекчение, примесено с предизвикателство.

— Бях си вкъщи.

Сано се обърна към детектив Тачибана:

— Истина ли е?

— Да, почитаеми дворцов управителю — отвърна Тачибана, напрегнат в присъствието на толкова вишестоящи, но уверен в отговора си. — Бил си е у дома през цялата нощ, изобщо не е напускал къщата.

— Бях поставил капитан Накай под наблюдение — обясни Сано на присъстващите. — Изказването на моя детектив потвърждава алибито му.

— Наредили сте на хората си да ме следят? — Накай впери гневен поглед в Сано, наново слисан и оскърбен.

— Трябва да сте му благодарен — намеси се Като. — По този начин той ви оневинява.

— Наистина — замислен, владетелят Мацудайра сведе неодобрителен поглед към Сано.

Йоритомо прошепна нещо на шогуна, който кимна и после каза:

— Капитан Накай, изглежда… ъ-ъ… ти не си убиецът, когото търсим. Върни се на поста си.

Изумен, Накай не помръдна.

— Това ли е всичко? — попита, обръщайки се към Сано. — Вие ме обвинявате пред всички, стъпквате честта ми в калта и после ме отпращате, все едно нищо не се е случило? Как ще си държа главата вдигната пред хората?

Сано изпита угризения, че бе накърнил репутацията на един невинен човек. Освен това имаше и сериозни основания да съжалява, че Накай не е истинският убиец.

— Моля те да приемеш искрените ми извинения. Ще се погрижа всички да научат, че честта ти е неопетнена, и да бъдеш обезщетен за евентуалните неудобства, които може да понесеш.

Накай побесня и избухна срещу владетеля Мацудайра:

— След всичко, което сторих за вас, вие позволихте да бъда опозорен, когато трябваше да ме възнаградите?

— Предлагам да се подчиниш на заповедта на негово превъзходителство и да напуснеш, преди устата ти да те е вкарала в беля — заяви хладно владетелят Мацудайра.

Капитанът стана, дишайки тежко от наранена гордост:

— Вие така и не забравихте, че имам връзки с клана на враговете ви. И вечно го използвате срещу мен, макар че самият аз нямам никаква вина за това! — и гневно напусна залата.

За момент присъстващите останаха безмълвни в очакване отровната атмосфера да се разсее. Но Сано знаеше, че тепърва предстоят още неприятности. Почувства сходен на собствения му ужас, скрит зад стоически замръзналите лица около себе си. Само шогунът, вечно несведущ, остана спокоен.

— За мен не е изненада, че капитан Накай е невинен, и мога да го заявя открито — обади се накрая владетелят Мацудайра, без да изразява и най-малко недоволство. — Накай е благословен от съдбата. Други нямат този късмет.

Като и Ихара се опитаха да прикрият безпокойството си, че подозренията му отново се насочиха към тяхната фракция. Шогунът смушка Йоритомо, подканвайки го да му поясни значението на току-що разменените реплики, но Йоритомо бе вперил ясните си, изпълнени със страх очи в Сано.

— Ти също имаш проблем, почитаеми дворцов управителю — продължи със същия заплашителен тон владетелят Мацудайра. — Сега, след като главният ти заподозрян е оневинен, разследването ти се озовава отново в началната си точка… без да имаш и най-малка представа за самоличността на убиеца.