Лора Роуланд - Дим Мак

— Ако намериш Тама, прати вест за госпожа Рейко в съдилището на съдия Уеда и ще ти платя двойно.

После се качи в паланкина си и нареди на носачите да поемат към къщата, където бе живяла Тама. Времето до определения от баща й краен срок се топеше и Рейко имаше натрапчивото усещане, че трябва да разкрие истината около престъпленията преди екзекуцията на Югао, в противен случай последствията щяха да се окажат неподозирано тежки.

Покрай килиите в затвора Едо минаваше тесен коридор, сумрачен и влажен като изкопан в земята тунел. По него тежко крачеше тъмничар и носеше няколко дървени подноса с храна. Спираше, колкото да мушне по един през процепа под всяка заключена врата. Затворниците посрещаха появата на храната с шумни викове.

В една от килиите осем жени се нахвърлиха върху яденето като освирепели от глад котки. Блъскаха се, деряха се една друга и надаваха писъци, докато се биеха за ориза, маринованите зеленчуци и сушената риба. Югао успя да докопа едно оризово кюфте. Избяга в отдалечения ъгъл на килията, която бе само десетина крачки на дължина и ширина, осветена от едно-единствено, препречено с решетки прозорче близо до тавана, и се сви там да яде. Другите жени коленичиха и лакомо взеха да гълтат плячката си. Косите им висяха на сплъстени кичури около лицата им. Те облизваха пръсти и ги бършеха в мръсните си конопени роби. Югао впи зъби в твърдия лепкав ориз. Каква гадост, че няколкото дни в затвора бяха превърнали нея и съкилийничките й в диви животни! Но тя си напомни, че сама бе избрала съдбата си! Това бе част от плана й. Трябваше да издържи и щеше да успее.

След като свърши с храната, Югао се пресегна към каната с вода. Но Сачико — една крадла, която си чакаше делото — я докопа първа. Беше грубовато грозно момиче, израсло по улиците на Едо и живяло с банда гангстери, преди да го арестуват. Тя надигна каната и отпи, след което втренчи войнствен поглед в Югао.

— Какво има? — попита. — Да не си жадна?

— Дай ми я! — Югао се пресегна рязко към каната.

Сачико отдръпна ръката си така, че Югао да не успее да я достигне, и се изсмя.

— Ако ме помолиш учтиво, може и да ти дам малко.

Останалите жени наблюдаваха с интерес случващото се. Те всички се подчиняваха на Сачико, тъй като се страхуваха от нея. Югао ги презираше за слабостта им и ненавиждаше Сачико. Нямаше да преклони глава пред тази побойничка.

— Не ме дразни — каза Югао с тих заплашителен глас. — Аз съм убийца. Утрепах трима души. Дай ми водата, че да не ти видя сметката и на теб!

Внезапен страх изтри наглата усмивка на Сачико. Югао знаеше, че собственото й престъпление, най-сериозното от всички, предоставяше особено положение в затвора. Останалите жени я смятаха за луда и по тази причина за особено опасна. Откакто ги бяха затворили в една килия, Сачико все си търсеше повод за сблъсък с нея и ако искаше да си задържи мястото на главна в тази килия, не можеше да позволи на Югао да я изплаши.

— Сигурно се мислиш за по-добра от нас — каза Сачико. — Чух пазачите да казват, че съдията ти отложил произнасянето на присъдата и че вчера те изведоха, защото искал да те види отново. За какво? Накара ли те да му духаш?

Тя изобрази с движения фелацио и прихна; останалите жени покорно се присъединиха към смеха й.

— Явно не си се справила добре, щото иначе нямаше да те връща тук, а щеше да те пусне.

Югао вътрешно кипеше от гняв, но знаеше, че Сачико й завижда, и то с основание. За разлика от останалите жалки създания тук тя имаше шанс да избегне наказанието. Просто трябваше да изфабрикува историята, че някой друг бе убил семейството й. Тази глупачка госпожа Рейко щеше да й повярва и да каже на съдията да я освободи. Но Югао не се изкушаваше да се откаже от самопризнанията си и да се пазари за живота си. Все едно виновна или не според тях, тя искаше убийствата да се смятат за нейно дело. Това бе подаръкът й за човека, който бе по-важен за нея от всичко на света. Само как ги ненавиждаше, че се опитваха да я подмамят да се разприказва и да го предаде! Мразеше ги, че забавяха смъртната й присъда и удължаваха престоя й в този ад. Ненавистта й към тях възпламени гнева й към Сачико.

— Затвори си грозната уста — кресна й Югао, — да не ти я затворя аз! Дай ми тази вода.

— Щом толкова ти трябва, ето ти я! — отвърна Сачико с презрение.

И засили каната срещу Югао. Водата плисна в лицето й и намокри робата й. Убийствена ярост завладя Югао и тя се хвърли към Сачико. Сблъсъкът събори и двете на земята. Югао заблъска с юмруци Сачико по лицето и посегна да издере очите й. Сачико засипа с удари главата на Югао и заскуба косите й. Другите жени се разкрещяха: